АДАМ СМИТ

/1723 – 1790/


     Вече повече от два века идеята за природната склонност да се разменя, обусловила капитализма и способствала за мира, дължи много на Адам Смит. Досега всички проучвания на развитието на капитала и капитализма утвърждават идеята, че те са плод на неизбежната логика на пазарните отношения, които от своя страна се разглеждат като нормална и типична форма на обществените отношения.

     Една от най-ранните форми на тази постановка се откриват в основния труд на Адам Смит Богатството на народите: изследване на неговата природа и причини /1776 г./, считан за основополагащ в класическата политическа икономия. От първите страници на този свой труд авторът изразява убедеността, че по природа човек проявява склонност, присъща единствено на човека и от която в останалите животински видове липсват дори наченки. В тази склонност Адам Смит вижда в крайна сметка основата на взаимовръзката между хората в обществото, чиито потребности се задоволяват повече от размяната, отколкото вследствие на добрата воля: “...човекът почти непрекъснато се нуждае от помощта на своите себеподобни и напразно би я очаквал само заради тяхното благоволение. По-сигурно е, че собствената им изгода ги кара да направят това, което той иска от тях. Всеки, който предлага някаква сделка, му прави следното предложение: Дайте ми това, което ми е нужно, и вие ще получите от мен онова, от което се нуждаете...”

     Резултат от тази склонност към размяна, според Адам Смит, е тенденцията към развитието на разделението на труда, тъй като всеки има интерес да се специализира във вид дейност, за която природата, традицията или личния му опит са го направили по-способен. Така сигурността, че може да обменя излишъка от продукта на своя труд, надвишаващ собственото му потребление, срещу такива излишъци от продукта на труда на други хора, които могат да са му нужни, насърчава всеки човек да се заеме с даден вид работа и да развива или усъвършенства дарите и способностите, които може да притежава за тази специфична работа.

     Главната идея в Богатството на народите е, че наглед хаотичния свободен пазар е фактически саморегулиращ се механизъм, който доставя онзи вид и онова количество стоки, които са най-търсени и най-необходими на обществото. Да речем, има недостиг на някой търсен продукт. Естествено, цената се увеличава, а тя носи по-големи печалби на производителя. Поради високата печалба и други ще се стремят да пуснат същия продукт. Производството му се увеличава и ще намали първоначалния недостиг. Освен това повишеното предлагане заедно с конкуренцията между производителите ще сведе стоката до нейната “нормална цена”, с други думи, до производствената й цена. Никой не си е поставял съзнателно като цел да премахне недостига, за да помогне на обществото, и въпреки това проблемът е решен. Всеки човек по думите на Смит “преследва само лична изгода”, но той е “воден от невидима ръка, за да постигне цел, която не влиза в намеренията му... Като преследва личния си интерес, той често пъти отстоява интереса на обществото по-резултатно, отколкото ако съзнателно си беше поставил такава цел..”

     Но, “невидимата ръка” не може да си свърши работата както трябва, ако свободната конкуренция се натъква на пречки. Ето защо Адам Смит вярва дълбоко в свободната търговия и се противопоставя решително на високите мита. Фактически той е върл противник на повечето държавни мерки в търговията и свободния пазар. Такава намеса, твърди той, почти винаги намалява икономическите резултати и води до това, че в крайна сметка хората плащат по-високи цени.

     Погрешно е да се смята, че Адам Смит твърдо защитава интересите на търговците. Напротив, много пъти със силни думи той заклеймява монополистичната практика в търговията и настоява за премахването й. Той съвсем не гледа наивно на действителната търговска практика.  В Богатство на народите пише: “Хората от една и съща професия рядко се събират, но разговорите им все завършват със заговор срещу простолюдието или с някаква сплетня за повишаване на цените.”

     Адам Смит така добре организира и излага икономическото си учение, че само след няколко десетилетия предишните икономически школи вече са забравени. Той успява да включи в своята система всички техни положителни страни, като последователно излага и недостатъците им. Ето защо, доразвита и усъвършенствана по-късно от неговите приемниците Томас Малтус и Дейвид Рикардо, без да променят основните  насоки на неговата система, те я превръщат в структура, която днес наричаме класическа икономика.

     Адам Смит, най-видната фигура в развитието на икономическата теория е роден на 5 юни  1723 г. в гр. Къркауди, Шотландия. След смъртта на баща му, за неговото възпитание и образование се грижи майка му, към която той е дълбоко привързан. Смята се, че това е основната причина той никога да не се ожени. След нейната смърт, за него се грижи една от неговите братовчедки: дълбоко разсеян, той е бил неспособен да се грижи сам за себе си.  На около 14 години се записва в университет. Учи философия първо в Глазгоу, а след това се записва в Оксфордския университет.

     От 1751 г. до 1764 г. изнася лекции първоначално по логика, а по-късно и по морална философия в Глазгоуския университет. По това време политическата икономия, наред с правото, политиката, етиката и теологията влиза в състава на една единна наука – “морална философия”. Като лектор, той придобива такава известност, че при него идват да се обучават студенти чак от Русия. Още повече, че той е страдал от някакъв вид нервно растройство, често заеквал, докато говори и до такава степен загубвал идеята си, че се е случвало да забрави докъде е стигнал и какво е искал да докаже.

     Бил е пристрастен към книгите и събрал огромна лична библиотека с книги по история, наука, астрономия, философия, физика. Обичал е клубния живот, в Единбург и особено в Лондон  се отдава в тях на интелектуални спорове и беседи, запознава се с най-изявени представители на неговото съвремие.

     През 1764 г. той напуска академичните среди, за да обучава младия дук на Бъклей. Повече от две години те живеят и пътуват из Франция и Швейцария и се запознава с Жан Жак Русо и Волтер. По късно се оттегля в родния си град, за да напише Богатството на народите. Изследване на неговата природа и причини /1776 г./, запланувана като продължение на другия му труд, донесъл му международна слава  - Теория на нравствените чувства /1759 г./.

     Адам Смит е първосъздателят и основателят на икономическата теория като системно изследване и затова е една от най-значимите фигури в историята на човешката мисъл. Неговият труд Богатството на народите, появил се преди повече от двеста години, и досега представлява интерес като извънаредно ценен исторически документ.