АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

/1879-1955/

     Точно преди 105 години, през 1905 г. Айнщайн завършва работата си над знаменита статия “ За електродинамиката на движещите се тела”, положила началото на теорията на относителността. Във връзка с това събитие ООН взема решение в чест на тази годишнина да обяви 2005 г. за Световна година на физиката. Името на Алберт Айнщайн става своеобразен символ на човешкия интелект. И до днес не се е появил на хоризонта втори такъв символ. Смятан е за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, а лицето му е едно от най-разпознаваемите във всички части на земното кълбо. Неговото име се отъждествява с популярното уравнение Е = mc2. За приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектрическия ефект през 1921 г. му е присъдена Нобелова награда. Нобеловия комитет обаче не е посмял да  присъди наградата за създадената от него теория за относителността, защото противоречията в научните среди са били изключително големи и противниците много на брой.

     Кой е Алберт Айнщайн? Роден е в малкия австрийски град Улм на 14 март 1879 г. Родителите му се местят да живеят в Мюнхен, Германия когато той е едва на една година.

До 6-та си година Алберт не е можел да се научи да говори и семейството е било разтревожено че имат “проблемно” дете. В училище имал проблеми с аритметиката - често е грешал в изчисленията или пък е смятал твърде бавно. Но  са го  спасявали логическите му способности и страхотното му любопитство и желание да се отправи на околосветско пътешествие. От тези детски фантазии се е родила и теорията за относителността. Отговаряйки на въпроса, защо точно той създава теорията за относителността Айнщайн и на шега, и твърде сериозно отговарял: “Нормалният възрастен човек изобщо не би се  замислил над проблемите пространство и време. Аз си мислех за това  в моето детство. Развивах се интелектуално толкова бавно, че пространството и времето занимаваха моите мисли, едва когато вече пораснах”. От майка си, която свирела на пиано, наследява музикален слух и любов към музиката. Когато е седемгодишен майка му  подарява цигулка, с която той цял живот не се разделя.

     И в училище, и в университета Алберт предпочитал да чете, да мечтае и да мисли, а не да зубри за високи оценки. След завършване на Политехниката  плаща хиляди франка за да получи гражданство в Швейцария, надявайки се там да намери по-добра работа. Две години обаче не му върви – налагало се е и да гладува, да преподава частни уроци като домашен учител, което го влудявало. По-късно започва работа като експерт трети клас в Швейцарското бюрото по патенти в Берн и остава на тази работа от 1902 до 1909 г. В промеждутъка между оформянето на патентните бумаги създава своята теория за относителността.

     1905 година е годината, през която Айнщайн, едва 26 годишен пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят света. Освен теорията за относителността, той обосновава теорията за брауновото движение, обясняващо го на молекулярно и на атомно ниво   и уравнението Е = mc2 за еквивалентността на маса и енергия. За пръв път в историята на човечеството Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата.

Знаменитата статия на Айнщайн “За електродинамиката на движещите се тела” слага началото на теорията за относителността. Той я пише точно за пет седмици в обем 30 страници и е публикувана за пръв път в списание  Annalen der Physik. Статията не съдържала нито една библиографска препратка и нито един цитат. За съжаление ръкописът  се е загубил в архивите на това списание. Когато обаче от Фонда за защита на испанската свобода помолили Айнщайн за материална помощ, се наложило той да възстанови своя ръкопис, преписвайки го наново, за да го продаде на колекционери. През 1944 г. Конгресната библиотека на САЩ купува тези 30 странички за 6 милиона долара.

     Странни са били реакциите на доста знаменити учени по това време. Известният Конрад Рьонген казва честно:” Всичко това никак не ми се събира в главата”, професорът по физика Форстер заключава:”Прочетох го, но нищо не разбрах”, а Ъренфест възкликва:”Причудлив изблик на незаземени мисли”. Пол Ланжевен пък обобщава, че теорията за относителността  ще я разберат само 12 човека в света – “апостолите “ на теорията за относителността.

Айнщайн в отговор – “Въображението е по-важно от знанието. Най-главното – никога не преставайте  да задавате въпроси”.

Айнщайн става световно известен. През 1911 г. вече е професор в Университета в Цюрих, а много скоро след това и в Университета в Прага. Известно време преподава и работи в Политехническия институт в Цюрих, а от 1914 г. до 1933 г. оглавява института по физика  “Кайзер Вилхелм” в Берлин.  През този период е и гостуващ професор в Лайденския университет , а през 1944 г. става редовен член на Кралската пруска академия  на науките в Берлин.

 

     През 1933 г. Айнщайн напуска Германия и се отказва от немското си гражданство поради преследването на еврейските граждани от дошлите на власт нацисти. Установява се в САЩ и никога не се завръща повече в Германия. Постъпва във новооснования Институт за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси.

Работи върху създаването на единна теория на полето и релативистката космология. Той никога не заема официални постове, но оставя това, което не могат да унищожат нито бомби, нито самото време. Остават идеите, които преобразуват физиката и радикално изменят съвременното естествознание.

     Трудовете на Айнщайн представляват убедителен пример, как и най-отвлечените раздели на физиката се превръщат в основа, върху която се градят промишлените успехи на съвремеността.

     Неговото откритие за съотношението между маса и енергия става изходна точка за използването на атомната енергия.  А формулираният от него закон за фотоефекта фактически определя работата на много електронни устройства. В промишлеността намира приложение и третата формула на Айнщайн. Тя определя закона за излъчване и поглъщане на светлината, на базата на който са разработени прибори, които поставят началото на квантовата електроника. Специалната теория за относителността  и Общата теория за относителността , които той създава, дават възможности днес на изследователите да разгадават такива трудни и непознати явления като черните дупки например, природата на гравитацията , връзката между пространство време, материя и енергия. Десетилетия са били нужни на Айнщайн за да създаде единната теория за полето, да намери златен ключ, който да отключи всички тайни на природата. Но един живот не е му е стигнал, за да обедини всички взаимодействия в една теория. Засега на никого тази задача не се е по силите.

     Айнщайн умира на 18 април 1955 г. в Принстън, Ню Джърси, САЩ.

    

    Днес на неговото име са кръстени: единица за енергия, химически елемент 99 в Менделеевата таблица, астероид, кратер на Луната и награда за мир.

     През 1999 г. е избран за личност на ХХ век от списание Time.