АНТОАН ДЬО СЕНТ - ЕКЗЮПЕРИ

/1900 – 1944/

 

     Всяка страна в света би воювала за честта да има само името му в своята авиация, защото Екзюпери е над асовете от всички войни. “Него даже не можаха да го намерят след смъртта му” – пише френският авиационен историк Рене Шамат, - “той е от тези хора, на които би било тясно в гроба. Затова им е завещано да се разтворят в необятността на небето, земята, океана...”

     Роден е на 29 юни 1900 г. в старо френско благородническо семейство. Баща му умира през 1904 г. и по-голяма част от младостта си Антоан прекарва при леля си. Обитавайки последователно Лион и Сент Мориц, бъдещият автор на “Малкият принц” живее в среда, която за него представлява източник на литературно вдъхновение. Именно в Сент Мориц той открива другата голяма страст в живота си – авиацията. Там през 1912 г. го “кръщават” във въздуха.

     При постъпването си като войник е назначен в първи авиационен полк в Страсбург, където завършва със свои средства гражданското авиационно училище, което дели летището с военното. След много перипетии Екзюпери получава разрешение да започне интензивна летателна подготовка и през 1921 г. получава пилотски диплом. Преместен в Буеже, той катастрофира и получава множество черепни увреждания.

     След това започва да лети в гражданската авиация. През 1930 г. става Кавалер на Почетния легион заради многократните съдействия на екипажи, кацнали с повредени самолети в пустинята Сахара.

     При избухването на Втората световна война започват непрестанните му опити да се върне като действащ пилот във военната авиация- не без трудности е назначен в разузнавателната авиогрупа и между март и юни 1940 г. има 7 разузнавателни мисии. Получава Военен кръст и е демобилизиран малко след примирието. Когато неговата авиогрупа е разположена в Северна Африка през 1943 г., Екзюпери успява с много усилия да се включи в нея. Станал командир, на 21 юли същата година той извършва първия си полет над окупирана Франция. По-късно му забраняват да лети заради възрастта му, но след многократни опити пред командването, той успява да си издейства още няколко разузнавателни полета. След един от тях, на 21 юли 1944 г. над Югоизточна Франция, Антоан дьо Сент-Екзюпери не се завръща.

     Правени са много опити да бъдат открити части от самолета и тялото му на дъното на Средиземно море, но все неуспешни. Едва през 1998 г., петдесет години след гибелта му един рибар намира в мрежата си сребърна гривна. На нея са гравирани две имена: Антоан и Консуела – името на любимата му жена.

     Неговите романи, без да са напълно автобиографични, са вдъхновени от жизнения му път на пилот. Най- значителните му литературни творби са: Южна поща /1928 г./, Нощен полет /1931 г./, Земя на хората /1939 г./ и една от най-известните и най-обичани  приказки на света, загадъчна история, обожавана еднакво от деца и възрастни Малкият принц”.

     От издаването си през 1943 година  Малкият принц – омайващата история на златокосото момче от една друга планета , което идва на земята, за да търси тайната на скъпата си роза – е преведена на  120 езика и всяка година от нея по света се продават милиони екземпляри. Вълшебната приказка започва с това как, след като самолетът му се е разбил над Сахара на хиляди километри от населено място, разказвачът среща малкия принц, който го моли да му нарисува овца – създание, за което странният посетител от другия край на Вселената е чувал, но никога не е виждал. Принцът обяснява, че живее самичък на малка планета, не по голяма от къща, и има три вулкана – два действащи и един угаснал – и една роза, невероятно красива и извънмерно горда, на която, според него, няма равна в цялата вселена. Но когато идва на Земята, той с покруса открива, че има хиляди рози като неговата, докато мъдрата лисица не му казва тайната на неговата роза. Накрая, както и самият  Сент-Екзюпери, малкият принц изчезва тайно – вероятно се връща на своята планета при своята роза.

     Малкият принц e философско поетичен разказ. Антоан дьо Сент-Екзюпери  създава един незабравим образ, нарицателно за детска чистота, порив за Свобода и Любов, непонятни в години на война – години, когато капитализмът взема своето върховенство в умовете както на обикновения човек, така и на интелектуалеца, съвременник на автора. Образът на Малкия принц е изчистен от всякакви оттенъци на политически, социален или етнически статус. С избраното име “принц” Екзюпери кодифицира концепцията си за силата и волята на духа  у човека. Урокът на Малкия принц е урок на любовта, реализиращ и одухотворяващ живота в пълнота. Разбира се и като удовлетворение от възможността да обичаш и да си необходим на другите.

     Отвъд сюжетната линия, срещата на автора с Малкия принц транскрибира желаното и съзнателно търсене на Пътя за пробуждане на душата, която иска да живее себе си, а не другите.  Това е едно от най- силните послания в книгата. Текстът може да бъде прочетен също така и в Библията, но целта на Екзюпери не  е под знака на религиозното, а е провокация за себепознаване и надмогване на своя Аз.

     Малкият принц е най-значителния литературен успех на Екзюпери, разказ с изключителна хуманност, която и в наши дни не е изгубила своята актуалност.