ГАРИ ХАМЕЛ

     Гари Хамел е един от най-уважаваните учени за  приноса си към дебата за стратегията в края на ХХ век. The Economist го определя като най-големия гуру-стратег в света. Включен е в списъка на 25-те най-добри бизнес мислители на ХХ век. Основател и председател е на съвета на директорите на Strategos, компания, помагаща на своите клиенти в разработването на революционни стратегии. Той е професор по стратегии и международен мениджмънт в London Business School. Преди това е бил поканен за професор по международен бизнес в Мичиганския университет и в Харвардското бизнес училище.

     Получава известност след публикацията на своите книги  Competing for the Future /1994 г./ в съавторство с С.К. Прахалад и Leading the Revolution /2000 г./ като в последната описва позитивно американската компания Enron и заслужено получава похвалите на критиката.

     Занимава се с проблемите на стратегическото развитие и конкуренцията за световно лидерство на пазара. Признание получава и с двете си статии, написани в съавторство със С. К. Прахалад и публикувани в Harvard Business Review The Core Competence of the Corporation и Strategic Intent. И двете статии са удостоени с наградата McKinsey и са най-често препечатваните. Автор и съавтор е на повече от 15 статии, публикувани в HBR.

     Репутацията му се затвърждава още в началото на 90-те години на ХХ век, когато заедно с С.К. Прахалад започва да популяризира революционните си възгледи за стратегията. Тогава създава концепцията за основните компетенции на организацията, стратегическите цели и стратегическата архитектура.

    Стратегията за корпоративната компетенция се разглежда от Хамел и Прахалад в книгата им Конкурирайки се за бъдещето. Те твърдят, че организациите твърде дълго са останали фокусирани върху  възвръщаемостта от отделните бизнес единици, а не върху условията, процесите и компетенциите, които водят до тази възвръщаемост. Авторите дефинират “основните компетенции” като колективно познание на организацията и по-специално координацията на различни производствени умения и интеграцията на разнообразни технологични потоци.

     Хамел и Прахалад карат организациите да разглеждат самите себе си като портфолио от основни компетенции, анализирайки кое е това нещо, което вършат по-добре от останалите. Разглеждайки организацията като система от дейности и блокове, от които тя се състои, отговор трябва да получат следните въпроси:

  • По какъв начин дадена дейност води до значително подобрение на крайния продукт, предназначен за клиента?
  • Дали дадена дейност осигурява достъп до верига от пазари и има съответното приложение?
  • По какъв начин ще се повлияе конкурентоспособността ни, ако изгубим позиции в дадена сфера?
  • Представлява ли проблем за конкуренцията да имитира дадена наша дейност и какво произтича от това?

   За да се реализира потенциалът, произтичащ от основните компетенции, хората в организацията трябва да притежават въображение, за да могат да си представят новите пазари и начина, по който могат да се настанят там преди конкуренцията. Затова една от основните компетенции и ключ към конкурентоспособността се крие в процеса, чрез който организацията отприщва корпоративното въображение. А една от думите, която непрекъснато се повтаря в трудовете на Хамел е “революция”.

 

     Хамел предлага 10 принципа, с които създателите на стратегии трябва да се съобразяват:

  • Стратегическото планиране трябва да бъде нещо предизвикателно и иновативно, което може да доведе до откритие;
  • Създаването на стратегия трябва да бъде провокативно: великите стратегии са резултат от предизвикателство към статуквото и съвършено нов подход;
  • Гърлото на бутилката е в горната й част: най-сериозните защитници на ортодоксалната стратегия са във висшето ръководство и създаването на стратегията трябва да бъде освободено от тиранията на техния опит;
  • Във всяка компания има революционери: нека всеки да може да изрази мнението си, така че новите и младите, както и старите и опитните да имат своя принос при създаването на стратегията;
  • Проблемът не е в промяната, а в ангажиментите: хората ще приветстват промяната и свързаните с нея отговорности, ако това води до известен контрол върху собственото им бъдеще;
  • Създаването на стратегия трябва да бъде демократично: способността за стратегическо мислене не се изчерпва само в рамките на висшето ръководство, а от друга страна е невъзможно да се предвиди къде може да се спотаява добра революционна идея;
  • Всеки може да взема активно участие при изработването на стратегия: хората, които са загрижени за организацията не чакат позволение да действат;
  • Перспективата се оценява по 50 IQ точки: провокативна стратегия означава да се получи нова перспектива за света и на тази перспектива да се гледа по нов начин;
  • От горе на долу и от долу на горе не са алтернативи: ако йерархията може да осигури единство на целите сред малцинството, то обратният ред води до обогатяване на перспективата. Двете трябва да се съчетаят;
  • Краят не се вижда в началото: изненадите не се нравят всекиму, но задълбаването в несъответствията и идентифициране на компетенциите води до непредсказуеми резултати. Това вероятно няма да се хареса на ортодоксалните стратези, но създаването на стратегия означава “да му пуснеш края”.

    “Иновационната стратегия е единственият начин за успех на новодошлите при сблъсъка с огромния недостиг на ресурси и единственият начин за подновяване на лизинга на успеха на заварените”, пише Гари Хамел в статията си “Новаторска стратегия и търсенето на ценности”. Той превръща революционните си принципи в план за действие и стимулира организациите да възприемат нов подход чрез: нов диалог, нова страст, нови перспективи, нови експерименти.

Той утвърждава, че главната задача на компаниите се явява преосмислянето и преустройството на самия себе си и отраслите, в които работиш, и то не само по време на криза, а постоянно. В книгата си Leading the Revolution. How to Thrievein Turbulent Times /2000 г/ прави изследване на произхода на революционните бизнес концепции, разяснява основополагащите принципи на радикалните иновации, идентифицира най-важните критерии за дизайна на една организация. В детайли описва стъпките, които са необходими за да станат иновациите системни. Дава инструкции за радикални иновации, способни да събудят за живот всяка компания.

     Описва новата конкурентна бизнес среда, в която се сливат мечти и реалност. С този свой труд той вдъхновява за въвеждане на иновации на всички равнища и отваря очите за възможностите, реализацията на които щедро ще ви възнагради за революционното ви мислене.

     “Да мечтаете, творите, изследвате, изобретявате, въобразявате, вървейки крачка напред пред другите – подходящи ли са тези думи за описанието на това, с което се занимавате?” – пита Гари Хамел.