ДЖАК УЕЛЧ

 

     Джак Уелч започва работа в General Electric /GE/ през 1969 г., а от 1981 г. до пенсионирането си през 2001 г. застава начело на компанията в продължение на цели 20 години. Сп. Fortune го определя като най-влиятелния американски топмениджър на изминалото столетие. По време на своето управление той модернизира GE, а стойността й нараства от 12 до 280 милиарда долара.

     Джак Уелч е роден през 1935 г. в семейството на ирландски емигранти второ поколение. Баща му цял живот е работил като кондуктор в железниците, а майка му е била домакиня. Отглеждането и възпитанието на единственото дете в семейството е било поето изцяло от майка му.

     През 1957 г. завършва Масачузетския университет и е бил един от двамата най-добри студенти, получили дипломи на инженер химик. Докторската си степен по философия получава от Университета Илинойс в Шампейн и през 1960 г. започва работа в GE. Уморен от бюрокрацията, царяща по това време в компанията, разочарован и смятайки, че е недооценен, решава да напусне, дори подал молба. Разубеден от свой колега, той решава да остане. Завода за пластмаси, в който работи, разширява дейността си и подобрява качеството на произвежданите продукти и през 1968 г. Джак Уелч заема поста на главен мениджър на този завод, чиято продукция възлиза на 23 милиона долара. Той става най-младия главен мениджър в цялата компания. За този период от живота си казва: “Аз бях дързък, откровен, и според мнението на някой – груб... Не обичах да седя и да слушам нафталинови презентации или четене на доклади, предпочитах личните беседи, при които очаквах от подчинените си познаване на работата и наличие на отговори. Обичах “творческия конфликт” и смятах, че откритата и честна дискусия на въпроси от бизнеса водят до най-силните резултати...”

     Джак бил откровено амбициозен и в една от анкетите през 1973 г. като своя най-дългосрочна цел посочил поста Главен изпълнителен директор на General Electric.

     На 1 април 1981 г. Джак Уелч действително застава начело на голямата корпорация. GE по това време наброява 404 хиляди работници, с 1.5 милиарда годишен доход, занимаваща се от производство и продажби на тостери  до производство и продажба на атомни електроцентрали. Много хора наричали компанията “супер танк”, който мощно и неотклонно следва своята посока. Джак бързо коментира, че би искал да види компанията като “бързоходен катер” – стремителен и пробивен. “На 1 април 1981 г. аз чувствах себе си като куче, догонващо велосипед. Най-после имах работата. Независимо от целия опит, който бях натрупал, аз не бях така уверен в себе си, както ми се искаше да бъда. От една страна аз бях достатъчно самоуверен и моите познати биха ме описали като човек нагъл понякога, дързък, решителен, стремителен и суров. Но в действителност аз имах куп слабости. Ако трябваше да се изкажа на някакво събрание, аз започвах да се боря със своето заекване, суетно приглаждайки косата си, стремейки се да прикрия оредяването й. А когато ме  питаха за ръста ми, заставях сам себе си даповярвам, че съм с пет см. по-висок, отколкото съм в действителност.

     За първите две години като ГИД на компанията, Уелч и неговия команден състав успяват да сключат 189 сделки, включително да предизвикат разрив в някои отношения, обединения на предприятия и неголеми вложения. Списъкът на работниците бил съкратен от 411 хил. през 1980 г. до 299 хил. през 1985 г. Заради тези съкращения го нарекли “неутронния” Джак. Обявен е за един от “десетте най-сурови босове в Америка” за 1984 г.

     Решавайки да превърне GE в една от най-бързо развиващите се компании, Уелч въвежда широк спектър от изменения в работата с “човешкия фактор” в организацията. Разделя състава на три части:

  • Група А – хора с пристрастно отношение към своята работа, които притежават “четирите правила за лидерство в компанията”: висока степен на енергичност, способност да мотивират останалите, наличие на качества, необходими да вземат сложни решения и умения да изпълняват обещаното – 20%, наричани най-добрите;
  • Група В – хора, явяващи се сърцето на компанията, компетентни в изпълнението на поставените задачи, необходими за изпълнение на целите на компанията – 70%, – сърцето на компанията;
  • Група С – тези, които постоянно отлагат изпълнението на своите преки задължения, обикновено заради това, че не са способни да ги изпълнят – 10% – дъното;

 

     Той задължил своите мениджъри да оценяват подчинените си именно по тази схема, като на група С – 10-те % да предлагат да си търсят друга работа.

     Модернизирал и превърнал Центъра по развитие на мениджмънта в Кротонвил в място, където да се мотивират и обучават бъдещите лидери на фирмата.

     Ежегодно организирал три групи събирания: през април – тренинг във всички основни централи; през юли  - двучасова видеоконференция и през ноември – среща по планирането. Сам казва, че в продължение на 21 години на управление на GE лично  е имал щастието да се срещне и общува с повече от 18 хиляди лидери на корпорацията.

     Съставен бил списък на приоритетите, задължителен за цялата корпорация.

     Провежда оригинални и изключително успешни инициативи като:

  • Глобализация
  • Разширяване на сервизното обслужване и услугите
  • Six Sigma
  • Е-бизнес

     Осъществява редица сливания и придобивания – знаменити сделки, по думите на самия Джак Уелч.

     Въпросът, който винаги задават на Джак Уелч е: “Какво е необходимо за да бъдеш добър президент на компания?”

     Ето и неговия отговор:

  • Да говориш открито и прямо;
  • Да обезпечиш финансови успехи на компанията, така че да има финансови ресурси, които да осигуряват правенето на това, което е най-необходимо, за да заема добро място в обществото. Когато компанията е силна, тя може:
    • да плаща данъците си;
    • да строи работни помещения на световно равнище;
    • да предоставя привлекателни и надеждни работни места;
    • да реинвестира в хората и предприятията.

     “Всеки има свое виждане за ролята на корпорацията в обществото. Аз също. Аз мисля, че социалната отговорност започва със силна, конкурентоспособна компания. Само силно предприятие може да подобри и обогати живота на хората. Ето защо главната социална задача на президента на компания е да обезпечи финансовите успехи на компанията. Само силно, печелившо предприятие притежава ресурсите и възможностите да прави нещата истински.”

  • Да наложи тон на бизнеса, защото всички в компанията ще следват примера на ръководителя;
  • Да максимизира интелекта на компанията, задействайки умствения потенциал на всеки работник;
  • Първо да помисли за хората, а след това за стратегическите планове – да назначи нужните хора на нужните места;
  • Да създаде неформална атмосфера, защото във формалния бизнес разцъфтява климата на бюрокрацията;
  • Правилно да различава високомерието от самоувереността;
  • Да работи всеотдайно и да провокира същата всеотдайност и енергичност у другите;
  • Да отдава предпочитания на високите цели и бъдещите мишени;
  • Да знае кога и как да празнува постиженията, така че това да вдъхва енергия на цялата организация;
  • Поощренията да съответстват на степента на резултатите;
  • Да развива хората около себе си, да им помага да печелят награди и да се издигат нагоре по кариерната стълбица;
  • Постоянно да оценява хората, така че всеки да знае на какъв етап се намира, какво е необходимо, за да се изкачи по-високо и какви конкретни действия да предприеме;
  • Да налага динамична и ясна бизнес стратегия;
  • Никога да не подценява конкуренцията;
  • Да прекарва повече време на местата на производство, отколкото в кабинета си;
  • Да прави всичко така, че организацията да бъде ориентирана към краткосрочни задачи и към дългосрочни бизнес инициативи;
  • Добре да разяснява и убеждава многократно за  своите идеи и своето мнение;
  • Да взема в своите ръце управлението на подразделенията, ако лидерите там не са така силни, както се очаква от тях;
  • Да направлява имиджа на компанията и лично да преценява всяка рекламна кампания;
  • Да знае кога точно да стяга и кога да отпуска – на базата на инстинкта и реакциите на останалите;
  • Да издига в службата хората, а не да ги задържа дълги години на една и съща позиция;
  • Да разбира къде в организацията се създава истинска стойност и там да хвърля най-добрите хора и ресурси.
  • Да взема бързо решения.

     За него Набуки Идеи, Президент и Главен изпълнителен директор на Sony Corporation казва:

     “Джак Уелч, брилянтният магьосник в бизнеса най-сетне разкри своите управленски тайни. Сега ние трябва да приемем щедростта на неговото предизвикателство и да направим опит да се сравним с него, а дори и да го надминем.”

 

     Днес Джак Уелч консултира ръководителите на най-големите корпорации по света. Провежда, заедно със своята съпруга Сузи Уелч, семинари и обучения в много страни и води обучение в магистърските програми на най-големите университети в САЩ.