ДЖОН Ф. КЕНЕДИ

/1917-1963/

 

     Само с хиляда дни служба като президент, Джон Кенеди успява да очарова Америка и света завинаги. Нацията, която се страхува от комунизма и расовата революция се успокоява от своя млад президент и от неговото семейство. Те вдъхновяват и вълнуват Европа и света. Американците ги боготворят и приемат образа на семейството като реализираната американска мечта. Младата двойка Кенеди променят гледната точка на Америка.

     Джон Фицджералд Кенеди е 35-ти президент на САЩ  /1961 – 1963/. Член на известната фамилия Кенеди, той се счита за икона на американския либерализъм. След Втората световна война влиза в политиката, отчасти за да запълни празнината, оставена от загиналия във войната негов по-голям брат, на когото семейството възлагало големи надежди.

     Произхожда от богата и влиятелна бостънска католическа фамилия, потомци на емигранти от Ирландия. Баща му – Джоузеф Патрик Кенеди – крупен банкер и бизнесмен, преди Втората световна война бил американски посланик във Великобритания. Учил в привилегировани частни училища. През 1935 г. постъпва в Лондонското икономическо училище, но поради заболяване прекъсва следването си. Висшето си образование получава в Харвард през 1940 г.

 

     Той влиза в света на политиката като боец за идеята за силна Америка. Преди това служи като лейтенант във флота, разположен в Тихия океан, командващ торпеден катер. Бива тежко ранен при една от битките при Соломоновите острови. За своите военни заслуги е награден с отличия и медали.

     Кариерата си на политик започва в далечната 1946 г., когато провежда енергична кампания и става член на Камерата на представителите на Конгреса от Демократическата партия. Три мандата – от 1947 до 1953 г той остава в Конгреса. Става член и на Комитета по труда и образованието.

     В Сената, в качеството си на сенатор /1953 – 1961/, постепенно преминава на либерални позиции, особено по въпроса за гражданските права и свободи.

     Джон Кенеди издига своята кандидатура за президент през 1960 г. Неговата предизборна кампания умело е водена от брат му Роберт Кенеди. Освен това, той получил  мощна финансова подкрепа от своето семейство и  от особения чар, който му придавала неговата красива съпруг Жаклин Кенеди.

     Неговият имидж на енергичен, обаятелен политик от младото поколение, който заявил своите намерения да изведе САЩ на нови висоти и блестящите му ораторски умения също изиграли значима роля по пътя му към президентския пост.

     В хода на  предизборната програма на Кенеди били набелязани редица социално-икономически реформи: намаляване на данъците, приемане на цял комплекс от законодателни мерки по обезпечаване на правата на цветнокожото население, медицинските застраховки на лицата на преклонна възраст, повишаване на минималната работна заплата.

     Кенеди отделил голямо внимание на ускорените темпове на икономическото развитие на страна. В Конгреса на САЩ законодателните проекти на новия президент срещали хладен прием, особено в областта на данъчното облагане и гражданските права. Младият президент обаче преодолявал тези препятствия с присъщите му енергичност и напоритост.

     Кенеди разбирал, че е назряла необходимостта от приспособяване на вътрешната и външната политика на САЩ към изменилото се съотношение на силите на международната сцена. Неговата и на екипа му нова ефектна програма “политика на новите граници” /New Frontier/ за една силна Америка, отразявала именно тази необходимост.

     Същността на дипломацията по новата програма се състояла в обновление и разширяване на диапазона на мирните и военни начини за защита на интересите на САЩ в глобалното противоборство със СССР. Американското правителство заедно с готовността за започване на глобална ядрена война, допускало възможността за участие на войските на САЩ в “локални” и “антипартизански” войни.

     Неизменно укрепвайки антисъветските военни блокове и нарастващата военна мощ на страната, Кенеди осъзнавал важността на икономическите и идеологически методи на борба за стабилизиране на позициите на САЩ и техните съюзници срещу страните от социалистическия блок. Особено внимание се отделяло и на т.н. страни от “третия свят”.

     За да не допусне в Южен Виетнам идването на власт на комунистите, Кенеди изпраща в тази страна свои военни съветници, снабдил марионетното правителство с оръжия и започнал първата фаза на Виетнамската война.

     В противовес на успехите на СССР в усвояването на космоса през 1991 г., Кенеди приема нова програма за космически изследвания “Аполо” и обещал на нацията, че американците ще стъпят първи на Луната в края на десетилетието.

     Заслуга на Кенеди е, че той успял обективно да оцени ситуацията в съотношението на силите и да спаси света от катастрофа, отивайки на компромис със съветските ръководители. През 1963 г. президентът на САЩ все по-често започва да говори за мирно съвместно съществуване със Съветския съюз. През същата година бил подписан между Великобритания и СССР и Договор за забрана на опитите с ядрено оръжие в атмосферата, в космическото пространство и под водата.

     Значими събития по време на неговото управление са провалът при Залива на прасетата, Кубинската ракетна криза, изграждането на Берлинската стена и т.н.

 

     Кенеди е бил президент-либерал и това предизвиквало сериозно неодобрение и критики в много от консервативните американци. В обстановка на приближаващите се нови президентски избори Кенеди решава да направи обиколка на Юга и по време на преминаването на президентския кортеж през Далас, Тексас на 22 ноември 1963 г. 35-ия президент на САЩ бил ранен от снайперист с няколко изстрела, попаднали в главата и след половин час починал.

     Погребан е на Арлингтонското гробище край Вашингтон. Негов приемник става Линдън Джонсън, който продължил да изпълнява програмата, започната от загиналия президент.

     В чест на Джон Кенеди е преименуван нос Канаверал във Флорида, където се намира стартовия комплекс на космическите кораби, международното летище в южната част на ню-йоркския район Куинс, автомагистралата  Мериленд -Деливър, Центъра за сценични изкуства във Вашингтон и космодрума във Флорида.

 

     Домът в бостънското предградие Бруклин, където се е родил президента е със статут на национален музей. В Далас, на мястото на гибелта на президента се извисява девет метрова мемориална колона.

     “Не питай какво може родината ти да направи за теб, а питай какво можеш да направиш ти за нея!” са незабравими за американците думи на любимият им президент Джон Ф. Кенеди!