МАХАТМА ГАНДИ

/1869 – 1948/


     Махатма Ганди е индийски политически и духовен водача. Неговата огромна заслуга към индийския народ е, че организира и довежда до край борбата на Индия за независимост от Великобритания чрез ненасилие и гражданско неподчинение. Махатма /Велика душа/ е най-добрият учител на Мартин Лутър Кинг – лидер на движението за граждански права в САЩ и Нелсън Мандела –знакова фигура в борбите на Южна Африка.

 

       Въпреки това Ганди, един от най-големите пацифисти в света, никога не получава Нобелова награда за мир!

     Роден е в Понбардар, на западния бряг на Индия, на 2 октомври 1869 г. в семейство на търговци. Баща му е бил известен и уважаван човек, дори е бил министър председател на Понбардар, а по-късно – на Раджкот. Дете е от четвъртия брак на баща си. Шестнадесет годишен губи баща си, а четири години по-късно умира и майка му. За нея пише, че тя е била изключително духовен човек, пример за святост.

     На 13 годишна възраст го женят, според традициите, за потомка на богат търговски род, също 13 годишна. От този брак се раждат четири деца и той просъществува до 1944 г.

     През 1888 г. Ганди заминава за Лондон, за да учи право, оставяйки съпругата си в продължение на три години. Тук той допълнително изучава хиндуизма, исляма и християнството. Влияние върху философията му оказва толстоизма – разбирането за ненасилие и че нравственост и религия са едно и също нещо. Тук той се запознава, освен с трудовете на Толстой и с труда на Хенри Дейвид Тора “Гражданското неподчинение”, който доизгражда у него принципите за ненасилие.

     Завръща се в Индия през 1891 г. и започва да практикува право в Бомбай, но кариерата му е неуспешна. Две години по-късно напуска отново дома си и се мести в Южна Африка, където остава цели 20 години. Тези години доизграждат концепцията му за ненасилие в политическата борба и тук именно Ганди разработва системата за ненасилствено неподчинение. За участието си в Англо – бургската война е награден с медал. След раждането на четвъртия им син Ганди взема решение и дава обета bramahcharya, което значи не само пълно целомъдрие, но и премахване на сексуално желание. Тук изучава Библията, Корана и Бхагават Гита и ги научава наизуст.

     През 1914 г  Махатма Ганди се завръща окончателно в Индия. Става много влиятелна фигура и поема ръководството на Индийския национален конгрес, който през следващите години се радикализира в дух на хиндуистки национализъм. След масовото клане в Амритсар през 1919 г., в което британските войници убиват стотици индийци, Ганди започва организирана политика за недопускане на насилие и действия за независимост от Великобритания, включващи стачки, отказ да се плащат данъци, връщане към традиционното индийско облекло и отказ за спазване на колониалното право.

 

     Ганди преминава към обикновен, аскетичен начин на живот. Арестуван е многократно и обявява гладна стачка, за да привлече вниманието на обществото към делото му. Организира т.нар. Поход на солта – протест срещу британския монопол на солта, предизвиквайки освобождаването от данъци и премахване на правителствения монопол над тази стока. По-късно основава в. Harijan, който се издава на английски и хинди и служи изцяло на каузата за освобождението на Индия от колонизаторите. Арестуван е през 1942 г. заедно с Джавахарлал Неру и други лидери в Конгреса и интерниран в двореца Ага Хан в Пуна. Започва гладна стачка в знак на протест, която сериозно уврежда здравето му. Освободен е от ареста през пролетта на 1944 г.

    През 1947 г., на 3 юни е обявена независимостта на Индия. Страната е разделена на две части – хиндуистка Индия и мюсюлмански Пакистан. Ганди дълбоко осъжда този акт на несправедливост и дори не остава на тържествата в Ню Делхи, за да отпразнува свободата на Индия. По-късно, благодарение на неговата активна гражданска позиция и непреклонност са избегнати много кръвопролития между хиндуиси и мюсюлмани и се предотвратява опасността от гражданска война, въпреки че повече от един милион души загиват в тези размирици.

     На 30 януари 1948 г. Махатма Ганди е убит по пътя към вечерна молитва от млад индуски брамин-националист с три изстрела от упор в гърдите.

     Новината за неговата смърт разтърсва целия свят. Обединените Нации свалят флаговете си наполовина в знак на траур. От Ватикана до Кремъл се дава израз на трагичната смърт на тази забележителна личност на ХХ век.

     Ганди е критикуван за носталгията си по древното селско общество, забавяне на модернизацията и индустриализацията на страната и за направените отстъпки на Пакистан. Считан е обаче, от друга страна за  “истинската душа” на Индия .

 

     Махатма Ганди е един от най-известните пацифисти в света. Признат е за “баща на нацията” в Индия. Мартин Мутър Кинг пише: “Във философията на Ганди за ненасилствен протест аз намерих... единственият морално и практически метод в борбата за мир на подтиснатите хора”.

     Алберт Айнщайн възкликва: “На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята.”