НАПОЛЕОН I

/1769 – 1821/

 

     Името му е символ на власт и сила. Прочутият френски генерал и император е роден в Корсика, град Аячо през 1769 г. Франция се сдобива с Корсика малко преди неговото раждане и това дава възможност на родителите му по-късно да го изпратят във Франция, където учи военно дело и само на шестнадесет години получава чин младши лейтенант от френската армия.

     През 1793 г. участва в обсадата на гр. Тулон, превзет от англичаните. Французите си връщат града, прогонвайки британския флот от френските брегове благодарение на неговите блестящи умения в артилерията. На 14 януари 1794 г. е произведен в чин бригаден генерал, когато е само на 25 години. По-късно ликвидира роялисткия метеж в Париж и през 1796 г. е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. По време на похода в Италия през 1796 – 1797 г. проявява не само своите блестящи генералски умения, но и дипломатически талант. Завръща се във Франция като национален герой.

     Повече от 60 сражения печели Наполеон Бонапарт през своята военна кариера.

     През 1798-1799 г. организира и командва египетския поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административната и данъчна система на завладените територии.

     След държавен преврат правителството бива сменено и Наполеон заема длъжността пръв консул, в началото за десет години, а след това пожизнено. На практика се въвежда военна диктатура от самия Наполеон.

 

     На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Безспорен властелин, той остава такъв повече от четиринадесет години. Докато е на власт, провежда важни промени във френската администрация и в правната система. Създава Френската банка, Френския университет и централизирана администрация.

     Създава френския граждански кодекс, прочут като Наполеонов кодекс. Според него всички граждани са равни пред закона. Днес френския граждански кодекс в голяма степен е наследник на Наполеоновия. Възприет е, с известни изменения разбира се, и в много други страни.

     Негова е безсмъртната фраза: Да нарушиш закона в името на родината си, не е престъпление.

     Той среща съпротивата на голяма част от френските републиканци и е обвинен, че е извършил предателство спрямо идеалите на Френската революция. Но най-сериозните му неприятности идват от поредицата войни, които води в чужбина.

 

     Подписал през 1802 г. мирен договор с Англия, на следващата година той го нарушава и следват войни с Англия и съюзниците й. Макар и в началото да печели сраженията, паметна остава битката при Трафалгар през 1805 г., при която английската флота спечелва съкрушителна победа и налага английски контрол върху моретата.

     Успех му донася битката при Аустерлиц срещу Австрия и Русия, но тя не може да компенсира небивалото морско поражение.

     Опиянението от властта лишила Наполеон от здрав разум. За войната с Русия основна причина, преди всичко, става привързаността на Наполеон към силовата политика. Искал да покаже на Александър I, че на континента той е единствения, чиято воля трябва да се приема като закон. Наполеон се е надявал на една „хубава битка” – новия Аустерлиц, при това и руснаците в началото непрекъснато са отстъпвали. Известна е битката при Бородино, недалече от Москва. Решаващата битка станала на 07 септември 1812 г. и при нея и двете армии – на ген. Кутузов и на Наполеон претърпели тежки загуби. На 14 септември французите влезли в Москва, но руснаците опожаряват целия град. Наполеон се обръща към царя с предложение за мир, но съгласие от руска страна не последвало. Останал без необходимото за армията му снабдяване, лоша шега му изиграла и суровата руска зима. Наполеон е принуден да отстъпи, но тежките условия превръщат отстъплението в безредно бягство. Френската армия претърпява небивали загуби – живи се измъкнали едва 24 000 войници от 600 000-та му армия. Така се слага началото на катастрофалния край на „Великата армия”.

     Окончателният край на армията на Наполеон е битката при Лайпциг през октомври 1813 г. Австрия и Прусия обединяват силите си, преценявайки, че е настъпил момента да отхвърлят френското иго. Съкрушителното поражение в тази битка променя съдбата на Наполеон Бонапарт. Следващата година той абдикира и е заточен на остров Елба, близо до Корсика.

Ватерло е окончателната присъда на Наполеон. Завръщайки се отново във Франция, бягайки от остров Елба, той е посрещнат радушно от французите и е върнат отново на власт. Война му обявяват обаче другите европейски сили и сто  дни след завръщането му търпи историческото поражение при Ватерло. Заточен е от англичаните на остров Света Елена в Атлантическия океан, близо до бреговете на Африка, където на 5 май 1821 г. умира от рак.

 

     След смъртта му са публикувани неговите „Мемоари от остров Света Елена” и „Мемоари”, продиктувани по време на заточението.

     Наполеон е смятан от мнозина за един от най-великите пълководци на всички времена. Неговият гений в тактическо отношение е изумителен. Но, трудно е да бъде нареден до имена като Александър Велики, Чингис хан или Тамерланд, чиито войски никога не са търпели поражение. Стратегическите му грешки са толкова големи – невероятните гафове, като нахлуването в Египет и Русия, които се оказват пагубни, го отдалечават от първите редици на военните предводители.