ПИТЪР ДРАКЪР

/1909-2005/

 

СЪЗДАТЕЛЯТ И ИЗОБРЕТАТЕЛЯТ НА

СЪВРЕМЕННИЯ МЕНИДЖМЪНТ

    Историята на Питър Дракър е историята на управлението. Това е историята на възхода на модерната корпорация и на мениджърите, които организират нейната работа. Но приказката Дракър не е просто история. Днес целият свят признава, че в основата на съвременната организация и практика на управлението стои мислителят Питър Дракър. Той е най-великият теоретик на мениджмънта, известен още като гуруто на управлението. Днес той вече се е превърнал в легенда за мъдрец, доайен и проповедник на бизнеса.

 

     Роден е във Виена в далечната 1909 г. във високо образовано аристократично семейство. По това време Виена е била културен и икономически център на Европа и неговото семейство е било част от елита на града. Обядвали са заедно с Зигмунд Фройд и са прекарвали ваканциите си близо до същото езеро в Алпите, където е почивал и той. Родителите му Адолф и Каролин са събирали в семейния салон интелектуалния елит, където са обсъждани теми от медицина, политика, музика и т.н. Осемгодишният Питър е попивал не само същността на тези разговори, но и светския стил на изразяване и поведение. 

     Ранната му среща с Йозеф Щумпетер – виден австрийски икономист и политолог, представител на австрийската икономическа школа, близък приятел на баща му, оставя трайна следа у него. На 17-годишна възраст се мести в Германия, където става доктор по право. За известно време работи като финансов журналист във Франкфурт на Майн, след което се връща в Австрия. По късно, след като Хитлер става канцлер, той емигрира в Лондон и работи като банкер. През този период се запознава с великия британски икономист Джон Кейнс /може би най-известният макроикономист на ХХ век/.

     През 1937 г. Заминава в Америка на работа като кореспондент на група британски вестници. След това над 20 години преподава стопанско управление във Висша школа по бизнес на Нюйоркския университет. Неговите курсове стават толкова популярни, че местата в залата не достигали и дори във фитнес салона са били поставяни стотици сгъваеми столове за да се поберат желаещите да го слушат.

     Дракър се премества в Калифорния през 1971 г. и става професор по социални науки и управление в Claremont Graduate School, което последствие носи и неговото име. Там основава фондация Drucker за консултации на организации с идеална цел. На тяхното бъдеще той отдава последното си голямо внимание. От 1994 г. получава и почетно преподавателско звание в Harvard Business School. 

От 40-те години на XX век Дракър се посвещава на писането. Автор е на повече от 36 книги, преведени на 30 езика. Неговото „интелектуално пътуване” може да се раздели на четири етапа:



 


  • Ранните му трудове по икономическа теория като „Краят на икономическия човек” /1939/, „Бъдещето на индустриалния човек” /1942/ и „Концепция за корпорацията” /1946/;
  • Книгите по мениджмънт, написани между 50-те и 70-те години на XX век, като „Практика на мениджмънта” /1954/, „Мениджмънт за резултатите” /1964/, “Ефективният ръководител” /1966/, “Мениджмънт: задачи, отговорности, практики” /1974/;
  • Книгите по философия, които той започва да пише в средата на 70-те години на XX век, като „Невидимата революция” /1976/, „Иновации и предприемачество” /1985/, „Новите реалности” /1989/ и „Управление във време на големи промени” /1995 /;
  • Книгите от последните му години – „Мениджмънт предизвикателства през ХХI век” /1999/ и „Мениджмънт в следващото общество” /2002/.

     В ранните си трудове той се концентрира върху природата на стопанското общество и новия свят, който възниква в началото на ХХ век. За „Краят на икономическия човек” първата му самостоятелна книга написана на английски език, Дж.Б. Пристли казва: „Едновременно най-прозорливата и най-стимулиращата книга, посветена на световната криза: и накрая има и светлина в тунела.”  В нея Дракър анализира възхода на тоталитаризма и разглежда политиката и икономиката през 30-те години на XX век. Той предупреждава за холокоста и за възможния съюз на Хитлер със Сталин, което предизвиква ответни реакции от страна на свободния свят.

     Следващата му творба „Бъдещето на индустриалния човек” извежда на преден план тезата, че индустриалното и свободното общество могат да съществуват заедно, че те са съвместими и взаимно се допълват. Книгата привлича вниманието на критиците, които твърдят, че тя съчетава икономика със социални науки и е първата, която защитава тезата, че всяка организация е едновременно икономически и социален орган. С тази книга се поставя началото на трайния интерес на Дракър към мениджмънта като цяло, и особено към мениджмънта в General Motors – най-успешната за това време компания в Съединените щати. Според Дракър първата отговорност на всеки мениджър е да произвежда задоволителни икономически резултати – печалба. Втората – да работи по начин, който е добър за обществото, без да се нагърби със задачите на обществото. Според него благосъстоянието и свободата са абсолютно необходими за пълноценен живот, а едното без другото е несъвършено и непълно. Свободният пазар е този, който предлага най-добрите възможности и за двете.

     Дракър стартира идеята за приватизацията и за корпорацията като социална институция. Той въвежда термините „знания на работниците” и „управление чрез цели”. В книгата си „Концепцията за централизацията”, която издава през 1946 г. се подлага на съмнение дали това, което е било валидно в миналото – съвсем проста система от обективни цели и процедури във всеки слой на организацията – ще продължава да има смисъл в ерата на глобалната конкуренция, промяната на социалните ценности, автоматизацията, стремежа към по-високо качество и нарасналите познания на работниците. General Motors канят Дракър да пише за тях като най-успешна компания, но остават твърде изненадани от резултата. Фундаменталната разлика между GM и Дракър е, че в компанията разглеждат работната сила като разход в стремежа към печалба, докато Дракър счита хората за ресурс, който би задоволявал по-добре клиентите, ако взема по-активно участие в работата и я върши с по-голямо удоволствие. Той въвежда понятието за децентрализация като принцип на организацията, за разлика от практиката на управление и контрол в бизнеса. От основно значение за неговата философия е вярата, че висококвалифицираните хора са най-ценния ресурс на една организация и работата на мениджъра е да ги подготви като свободни хора за изпълнението. Доброто управление може да донесе икономически напредък и социална хармония, пише той, „макар че аз вярвам в свободния пазар и имам сериозни резерви към капитализма”. Тук за пръв път става признаването на мениджмънта като дисциплина, извеждайки на преден план принципите за:

  • отговорността на организацията в социален и екологичен аспект;
  • взаимоотношенията между организацията и индивида;
  • ролята на висшето ръководство в процеса на вземане на решение;
  • необходимостта от постоянна квалификация и преквалификация на мениджърите  с наблягане на отговорността им за самостоятелно развитие;
  • естеството на трудовите взаимоотношения;
  • императива на общността и отношението към клиента. 

     Дракър гледа на мениджмънта като на професия и научна дисциплина. „Практика на мениджмънта” е неговия първи опит да дефинира мениджмънта. Мнозина смятат тази книга за най-добрата, която той е написал. В нея въвежда своите популярни доктрини – мениджмънт, преследващ цели и мениджмънт, преследващ резултат. Тази книга очертава тенденциите в развитието на дисциплината за десетилетия напред и до днес тя се чете като учебник по мениджмънт. Тя остава в историята със създаването на принципите на Целевия мениджмънт и самоконтрол и формулираните седем задачи на  мениджъра в бъдещето.

 

     За връх в творчеството на Дракър се посочва книга му „Мениджмънт: задачи, отговорности, практики”. Есенцията на неговата философия за маркетинга е именно тук. Той казва, че машините никога не биха могли да заместят живата искра, която идва от мениджъра. Мениджърът е този, който вдъхва живот на организацията. Първостепенна задача на мениджъра е да използва ресурси и да създава продукция. Второстепенната му задача е да ръководи и да контролира. „Затова съм се съсредоточил върху мениджъра като личност, върху онова, което хората правят и постигат. И все пак съм се опитал да обединя в едно хората и задачите. Тъй като задачите са обективни и неперсонифицирани. Мениджърите са тези, които действат. Но мениджмънтът предписва какво е нужно и какво трябва да бъде реализирано.” Дракър е ясен и категоричен в убеждението си, че социалните изменения на работата никога не могат да бъдат забравени или пренебрегнати. Според него „социалната отговорност” е цената, която трябва да бъде платена от корпорацията за нейния търговски успех. Той възлага на мениджъра и още една отговорна роля – маркетинга. „Има само една валидна дефиниция на стопанската цел – да създаде клиент. Пазарите не са създадени от господ, природата или икономическите сили, а от хората, които управляват бизнеса. Защото неговата цел е да създаде клиент. Бизнесът има две основни функции – маркетинг и нововъведения.” „Мениджмънт: задачи, отговорности, практики” се базира на многобройни международни примери и поставя принципите на мениджмънта и мениджърите. На практика тя е един пълноценен наръчник по мениджмънт и от мнозина се смята, че тя е една от най-хубавите книги на Дракър. 

     В третата фаза на своето творчество Питър Дракър се отклонява от основните аспекти и елементи на мениджмънта и се насочва към въздействието на бизнес администрацията върху обществото. В „Новите реалности” той разглежда връзките между технология, икономика, държавно управление, политика и околна среда и как тези различни сили влияят върху мениджмънта като функция и професия.

     Творчеството на Дракър е феноменално по обхват и впечатляващо с ясно изразени позиции. Успехът и дълголетието на Дракър като експерт по мениджмънт се дължи на забележителния му усет към тенденции, които впоследствие са поети и осъвременени от други изследователи. В едно интервю с него  Financial Times пише: „За много бизнес лидери по целия свят ... той остава доайен на модерната теория на мениджмънта не толкова поради претенции да бъде създател на дадена теория като например реконструиране на бизнеса или управление чрез тотално качество, а поради това, че притежава рядката способност да демонстрира здрав разум при анализ на предизвикателствата пред мениджмънта и тяхното разрешаване”. Ръководителите на най-големите американски и международни компании признават, че  и до днес прилагат мотивационните подходи и техники на Питър Дракър.