РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН

/1803 – 1882/

 

     Ралф Уолдо Емерсън е основоположник на трансценденталното движение, като представя голяма част от своите идеи и виждания в книгата си Природата, публикувана през 1836 г., плод на неговите най-малко десет годишни интензивни проучвания в областта на философията, религията и литературата.

     Роден е в Бостън, САЩ, в далечната 1803 г. в консервативно семейство на потомствени свещеници. Баща му е бил унитарист свещеник, а майка му е била жена тиха и благочестива. Баща му умира, когато е едва осем годишен и това е първият от последвалите преждевременни смъртни случаи в семейството, които оказват немалко влияние върху живота му. Най-мощно влияние върху него в продължение на години обаче е имала неговата леля пуританката Мария Емерсън.

     Завършва Богословския факултет в Харвард, макар че не се е отличавал с особена прилежност и задълбоченост в изучаването на богословието. Въпреки това е ръкоположен за свещеник във Втора унитарианска църква в Бостън, малко преди да се ожени за първата си съпруга Елен Тъкър, която две години след това е починала от туберколоза. През 1832 г. той напуска църквата поради различия с официалното теологично учение, а през 1835 г. се жени втори път за Лидия Джексън и заедно отглеждат четирите си деца.

 

     През 1832 г. предприема пътувания из Европа, където се среща с такива имена като Уилям Уърдсуър, Самюел Колридж и Томас Карлайл и творческата им дружба продължава през следващите 30 години. Противоречиви са отзивите за него и неговите есета в Англия.

Завръщайки се в Америка, Емерсън започва да изнася лекции по история, биология и естествени науки. През 1836 г. издава и първата си и най-известна  книга Природата, сборник от есета, където защитава индивидуализма и отхвърля традиционните авторитети, отрича материализма и конвенционалната религия.

     През това време къщата на Емерсън е пълна с приятели – с Хенри Торо и Маргарет Фулър редовно обсъждат нови идеи и виждания за света. Заедно с Бронсън Олкът и Джордж Рипли решават да започнат издаването на списание The Dial, чийто редактор става Маргарет Фулър.

През 1837 г. изнася лекция пред обществото Фи Бета Капа към Харвардския университет в която обвинява църквата в това, че задушава човешкия дух и призовава за отказване от принципите на историческото християнство. Следват серия от лекции, които стават основата на следващите му книги Есета – продължение /1844/, Видни хора /1850/ и др. В тези творби Емерсън насърчава читателите да вярват на своята интуиция, да търсят в природата извор на вдъхновение, да използват по-добре своя собствен човешки потенциал в живота си.

 

     От 1845 г. изнася серия от лекции из цялата страна, а дори и в Канада. Над 1500 публични лекции чете в Калифорния и предимно в Масачузетс. Той е пленявал аудиторията си със своя стил и тънкост на аргументите.

     През 1847 г. отново пътува до Англия, където изследва индустриализацията и разслоението и пропастта между богатата и бедната класа. Плод от това пътуване са серията от лекции “Естествена история на интелекта”.

     Енергичен и добре посрещан и разбиран, през 1851 г. започва да чете лекции по поведение и човешкия живот, публикувани през 1860 г.         Много пътува, става известен и основна фигура в американския литературен живот, знаменитост и вдъхновение за много други писатели.   Неговата цел не е била просто да очарова читателите и слушателите си, а да ги накара да повярват в собствените си таланти, да станат такива, каквито трябва да бъдат и да овладеят интуитивния начин за добиване на познания.

     Ралф Уолдо Емерсън е една от най-крупните литературни фигури на XIX век. Неговите есета са сред най-добрите образци на американската проза, а идеите му го нареждат сред най-задълбочените мислители на Новия континент. Той е мъдрец, който пише със страст и красноречие, академичен философ и богослов и произведенията, които ни завещава аса празник на вдъхновение и прозрение.

 

     Емерсън ни завещава: Човекът е фасадата на храма, в който обитават цялата мъдрост и цялата доброта.