УИЛЯМ ШЕКСПИР

/1564 – 1616/

     “Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни сцени” - казал го е бардът, великият Уилям Шекспир – един от най-големите световни умове.

     Според легендата се е родил и умрял в един и същи ден – 23 април и този ден в негова чест е обявен за Международен ден на книгата и печата. Животът му съвпада с един забележителен период от историята на ренесансова Англия – управлението на Елизабет I от династията на Тюдорите. Великият драматург е роден в градчето Стратфорд на Ейвън, недалеч от Лондон. Днес това е истинско място за поклонничество не само на англичаните, но и на милиони хора от целия свят.

 

     Въпреки че няма оцелели документи за това, в епископските архиви са запазени малко и оскъдни данни за младостта на поета. Останала е неясна отметка за брака му с осем години по-възрастната от него Ан Хатауей, от която има две дъщери и един син. Повечето негови биографи смятат, че е учил в училището “Крал Едуард VI” в родния си град. Времето между 1582 и 1592 г. е неясно, но се предполага, че в това време той е работил като занаятчия, учител, в адвокатска кантора и като актьор в пътуващ театър. През 1592 г. вече е част от театралния живот на Лондон.

 

     Предполага се, че пристига в Лондон през 1588 г. и работи като актьор и драматург. В края на 1594 г. Шекспир е вече прочут актьор, писател и частично собственик на компания за театрални представления, позната като Мъжете на Лорд Чембърлейн, носеща името на аристократичния й спонсор. След смъртта на Елизабет I новият коронясан крал Джеймс I приема покровителство над театралната групата и тя става популярна под името Мъжете на краля. Британски археолози преди две години са намерили в лондонския квартал „Шордич” останки от театъра, където Шекспир е поставял първите си пиеси през XVI век. Сградата се е наричала Театър и е била един от първите театри в столицата на Великобритания.

     Шекспир е автор на 38 пиеси, 154 сонети и немалко поеми – 2 повествователни и няколко по-кратки. Приживе той е бил известен и оценяван преди всичко заради сонетите си. Те били написани в духа на модния тогава изискан стил, характерен за сонетите на съвременниците му. През XVIII век обаче, сонетите му са били забравени. Едва през епохата на романтизма те отново възкръсват. Тези сонети са написани в т.н. стил английски сонет. Той се състои от три четиристишия и едно завършващо двустишие.

     Известен е факта, че през време на престоя си в Лондон Шекспир успява да се замогне, защото закупува втората по големина къща в Стантфорд и става съсобственика на театър. В периода 1593 и 1599 г. пише произведенията си „Ричард III”, „Дванадесета нощ”, „Хамлет”, „Отело”, „Крал Лир”, „Макбет”. По-късно пише и „Бурята” и хрониката „Хенрих XIII”.

     Шекспир изобщо не се е грижел за отпечатването и публикуването на творчеството си. По-това време се е смятало, че не е добре да бъдат отпечатвани и публикувани текстове, защото така биха станали достояние и на други театри. Предоставял е ръкописите на пиесите си само на своята трупа. Дори не му е било заплащано за ръкописите, защото по това време името на авторите не е представлявало интерес. Двама от приятелите на Шекспир – Хеминг и Конел, успели въпреки всичко да съберат 36 от ръкописите на пиесите му и да ги издадат през 1623 г. – седем години след смъртта му. Това първо издание е известно като Първо фолио. В това издание за пръв път пиесите му биват подредени в три  категории: трагедии, комедии, исторически. Днес е добавена и още една – четвърта категория – романси или трагикомедии.

     Шекспир е автор на 11 трагедии, най-известни от които са: „Тит Андроник” /1594/, „Ромео и Жулиета” /1595/, „Хамлет” /1601/, „Отело” /1604/ „Крал Лир” /1605/, „Макбет” /1606/ и др. От комедиите му най-популярни са  „Комедия от грешки” /1592/, „Сън в лятна нощ” /1596/, „Венецианският търговец” /1596/, „Много шум за нищо” /1598/, „Веселите уиндзорки” /1598/ и др. Сред историческите драми специално могат да бъдат споменати „Ричард III” /1593/, „Ричард II” /1595/, „Хенри IV” написана в няколко части, „Хенри VIII” /1613/ .

     През 1611 г., когато е на 47-годишна възраст, пет години преди смъртта си, Уилям Шекспир написал последното си велико произведение „Бурята”. Това произведение може да бъде считано за „завещанието на гения”, за неговата последна дума.

     За най-представителната творба на Английския Ренесас се смята Шекспировата трагедия „Хамлет”. Проблемът за отмъщението и пагубните страсти на властолюбието са реалният художествен повод авторът да потърси конфликтния сблъсък на човека с хуманните ценности на времето. Твърде висока е художествената мярка на Уилям Шекспир за човека и времето в неговата трагедия „Хамлет”. Проблемът за „разглобеното време”, за преобърнатата, нравствено девалвирала идея за човека е залегнала дълбоко в тази пиеса. Хамлет е въплащение на високата късноренесансова хуманност и битката на времето срещу нея. Той въплащава контрастната среща между доброто и злото, между минало и настояще. Хамлет въплащава болката по отминалата хуманност и нравствения и духовен кризис на своето време. И днес когато се чете тази драма  и когато се анализира неговия образ, той поразява със страданието, извън разумната човешка мярка, и дълбоката болка по  хуманността.

 

     Бил ли е Шекспир наистина Шекспир? Наистина ли е написал 38 гениални пиеси този младеж от Статфорд, изкарвал препитанието си като актьор и собственик на лондонски театър? Дали зад името му не се крие Франсис Бейкън или Кристъфър Марлоу? А може би и самата кралица Елизабет?

     „Мистерията Шекспир” остава неразрешена и до днес.