... А БЪЛГАРИЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА ЗЛЕ...


    Криза, криза и пак криза, навсякъде, където и да погледнеш - по света или у нас. Пари няма за нищо – няма как, криза е! Търпение му е майката, вижте Америка, Европа, та на нас ли ще ни се размине. На всичкото отгоре и тези от тройната коалиция не само че опоскаха всичко, а и ни оставиха дългове до гушата. Така „кризата” и „лошото наследство” се оказаха заклинанията на Бойко Борисов и екипа му, които отместват погледа от тях самите и го насочват встрани.

    Не че няма криза, има и то най-голямата от 30-те години на ХХ век. Нито пък предишните управляващи са невинни като агънца по Гергьовден, напротив много са виновни – и политически, и морално, и наказателно дори. Неблагоприятни бяха, и продължават да са, условията, в които ГЕРБ дойде на власт, но тъкмо тези условия предявяват, а не капризните българи или политическите опоненти на Бойко Борисов, високи изисквания към начина на управление на държавата.

     А България продължава да се управлява зле.

     Кризисното състояние е момент или фаза в цикличното развитие и на най-големите, най-богатите и най-успелите империи, съюзи, държави, провинции, градове, компании и т.н. по света – вчера, днес и утре. То поставя на периодични изпитания тяхната жизнеустойчивост, зависеща от намирането на сполучливи решения за трудни и често нестандартни задачи. Да си поставиш точните проблеми за разрешаване, да формираш дневния си ред като управляващ субект – с това започва всеки разумен мениджмънт. Но за да не сгрешиш още в началото, е необходим хладнокръвен и обективен анализ на изходната ситуация – да се знае кое е добре, кое зле, защо едно нещо е добре или зле, кои са факторите от които зависи това, което е добре да си остане добре, а онова, което е зле да се трансформира в нещо по-добро и т.н. Ето това правителството на Бойко Борисов не направи, когато дойде на власт и това е една от причините за това

     ... България да продължава да се управлява зле...

    Казвал съм и продължавам да твърдя, че кризата в България е бивалентна: от една страна това е ендемична, нашенска си криза, в която бяхме и преди да дойде кризата от вън и в която ще си останем най-вероятно и след като тя се отиде, а от друга страна, налице е несъмнено и глобална криза, която нямаше как да ни отмине. Тъкмо комбинацията от едногенни и екзогении кризисни явления прави от българската криза нещо оригинално, неповторимо, за изхода от което са наложителни също така нестандартни управленски решения. Не че трябва да се открива всеки път топлата вода, но комбинацията от антикризисни действия, необходими за България, не могат да се препишат от политиките на САЩ, на ЕС, на балтийските държави, на Гърция, на Испания, на Португалия или на Русия. И този анализ и синтез българското Правителство не направи, поради което и

     ... България продължава да се управлява зле...

     И тъй като сме прекалено малки и незначителни от световна гледна точка, нека оставим глобалната криза на глобалните елити и лидери и да се концентрираме върху онова, което зависи от нас, като общество и държава. „“Българската” криза се открива, ако желаеш разбира се, и с просто око:

  • Непрозрачни, несвободни, сиво-черно обагрени, силно неравновесни и слабо конкурентни пазари – стокови, парични, капиталови, трудови, политически..., в които трудно и с разрешение се влиза и от които всъщност практически не се излиза.
  • Огромната част от сделките с държавата – най-могъщия икономически субект в страната, преразпределящ над 40% от БВП, стават квазипазарно, направо извън пазара, с предварително подбрани на корупционна основа „партньори”. Така посредством манипулирани приватизации, държавни поръчки, публично-частни партньорства и пр. буквално се засмукват всяка година не по-малко от 15 – 20 % от БВП на страната от едно старателно прикривано, но често добре познато по места малцинство от т.нар. „нови елити”, което се възпроизвежда безотказно при всяка власт и с помощта на всяка власт.
  • Най-големите контрабандни канали (горива, метали, цигари, алкохол, „китайско карго”и т.н.), и най-обемните данъчни, и не само данъчни престъпления стават само със съдействието на съответните държавни служби и така е вече повече от две десетилетия.
  • В българската икономика няма нито един сектор или производство, които да служат като локомотив за изтеглянето на останалите, благодарение на своите потенциал, пазарни позиции и конкурентоспособност, затова пък имаме стихийни, погрешно насочени и най-често спекулативни чужди инвестиции, обиращи ситуативни луфтове и неравновесия в българската икономика, с краткосрочен хоризонт на инвеститорските нагласи.
  • Ние нямаме работеща съдебна система и за неполучаващите правораздаване нуждаещи се няма никакво значение кой е по-виновен – полицаи, разследващи, прокурори или съдии, нито пък кое е по-важно за техния провал – непрофесионализъм, корупция, политически чадъри или криминалния натиск.
  • Ние имаме най-извратената, икономически неграмотна, социално безперспективна и геноцитна към старите хора пенсионна система, която никой управлявал страната през последните 20 години не пипа, за да не оцапа ръцете.
  • У нас действа образователна система, произвеждаща разхайтени неграмотници, повърхностни средняци за масова вътрешна употреба и амбициозни, най-често самоподготвили се, таланти за безвъзмезден експорт към страни от всички континенти.

     ... А България продължава да се управлява зле...

    Бюджетните драми в страната напоследък са огледално отражение на продължаващата криза в България на фона на постепенно отшумяващата глобална криза. Като че ли тъкмо в тази област лъсва най-ярко сегашната управленска несъстоятелност – въпреки силната ограниченост на разполагаемите публични ресурси, липсват всякакви приоритети, вследствие на което „всичко е приоритетно” (под което се разбира „ще правим каквото ние решим”), „оптимизират” се разходите, като се режат на калпак – 10, 15, 20 % или колкото там се налага (нещо като лечение на болните с бой?), за реформи само се говори, а извън помпозните приказки на практика само се уволняват (едни хора) и се назначават (други хора), демонстрира се пълно отсъствие на реализъм (ние сме „най”-добре или най-малкото сме „по”-добре – например от Гърция сега или както преди си мислехме, от Румъния). Отсъства елементарна последователност в изявления, намерения, решения. Ту бюджета ще е балансиран и ще поддържаме голям фискален резерв, ту ще вдигаме ДДС с 25%, защото приходите се сринали, после пък няма да го вдигаме, а ще излапаме резерва, но за нищо на света няма да теглим заем – нито отвътре, нито отвън, а за МВФ и дума да не става. А за дефицита, финансовия министър ни светна, че не бил нещо лошо, както си мислят по света, стига да не се вдигали данъците, което и той тържествено обещава на сънародници и чужди инвеститори. Всъщност този човек излъчва такива неадекватни за позицията си неувереност, хаотичност, противоречивост и обърканост, че... се питам къде ли е Муравей Радев. Въобще суматоха от където и да го погледнеш, но пък лицето Симеон Дянков се самопровъзгласи за един от най-големите днешни икономисти в света (каква ли завист го тресе по този повод един друг предишен финансов „гении” – Милен Велчев?). Да не бе министър да му съчувстваш, но не – министър е.

     ... А България продължава да се управлява зле...

   И докато по света, когато случайно стане дума, се питат „абе какво ли става в България при Бойко Борисов, октоподи ли гонят наистина или нещо друго, познато от времето на „мистър Клийн”?, то обикновеният българин като че ли взе да психясва. Чета напоследък, че 62% от нашенци били „неудовлетворени”, но пък 64% заявили, че са „щастливи”. Други пък изчислили, че 2/3 от населението определя положението си като „нетърпимо”, но пък 57% очакват скорошно подобрение. За „щастливи нещастници” ли става дума или за „нещастни щастливци” аз не зная, както и не зная що за състояние е това „неудовлетворени щастливци”, както ни диагностицира една психоложка. Въобще битието като че ли ни размъти съзнанието.

     А само като си помислиш, че ГЕРБ и Бойко Борисов нямат никаква алтернатива за момента...

     ... И България продължава да се управлява зле...

 

Проф., д.ф.н Светослав Ставрев, 30.05.2010 г.