ДЕМАГОГИЯ И ПОПУЛИЗЪМ ИЗСМУКВАТ РАЗУМА

ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

 

     От много години се опитвам да предизвикам лявомислещите икономисти, политолози или социолози да обяснят на четящата и слушаща ги публика може ли според тях изобщо да има несоциални икономики, пазари, държави и т.н., та толкова много държат на „социалната” специфичност при тяхното тълкуване на такива важни страни от обществения живот на хората като икономическо, политическо, държавност и пр. Естествено отговор има, но той няма как да бъде положителен. Обществените отношения са социални по дефиниция и словосъчетания като „социален пазар”, „социална държава” и други от този род са тавтологични, каквито не биха били обаче „либералните” или „социалистическите” икономики, пазари, държави и държавни политики. Тъкмо тук се крие и иманентната демагогия на левия дискурс въобще – да заблуди хората, че единствено левите партии, политици, идеологии и т.н. мислят за тях, а другите – всякакви десни и дясноцентристки такива са без никакво съмнение нехуманни. Не че на хората много им пука за дясно, ляво, център и тям подобни байраци, зад които няма никой, нито пък, че на повечето от онези малцина, които все още се интересуват от политика, им е ясно за какво точно става дума при политическите дебати, предхождащи публичните избори при демокрацията, но важно е да се облъчи и зомбира масовото съзнание, за да се употреби впоследствие за спечелване и запазване на властта, в угода естествено на т.нар. „елити”..

     Ще кажат някои какво пък толкова, политиката винаги е била демагогия, цяла Европа се перчи със своята социална идентичност, а либералът Джордж Буш-младши убеди Конгреса на САЩ да излее стотици милиарди долари за терапия на пазарния провал във финансите на Америка (засега предимно там). Лошо ли е държавата да мисли за хората и да помага, когато нещата се изпортят? Това пък е победоносният въпрос на левичарите, съзнаващи, че е политическо самоубийство дори да се съмняваш в тяхната доброта и правота. Затова и лявото е практически непоправима и неунищожаема масова заблуда, крепяща съществуването не само на нашата „тройна коалиция”, но и на далеч по-опасни от глобална гледна точка съвременни феномени, които за простота ще персонифицирам като Путин, Чавес, Моралес, Ахмадинеджад, Ким Чер Ин, Мугабе и Со.

     И тъй като е съвсем сигурно, че света няма да поправим, а някаква плаха надежда, че на собствените ни български работи може би бихме могли да повлияем (много съмнителна, но поддържаща духа надежда!), то нека погледнем здравомислещо на последното по време правителствено творение – противодействие на инфлацията с помощта на социален пакет от мерки, финансирани с около половината от предвидения за харчене бюджетен излишък, натрупан досега от пестеливите ни управници:

  • 1.200 млрд. лв. ще бъдат изхарчени в 2 пакета – инвестиционен и социален, като поне 650 млн.лв. ще отидат за спешно „социализиране” на издръжката на живот на бедни, пенсионери, учащи се и учители, болни и лекуващите ги;
  • тази сума ще се насочи към компенсиране на социално слаби, енергийни помощи за най-бедните, преизчисления на пенсии и коледни добавки към тях, повишаване единните разходни стандарти в средното образование, подобряване инфраструктурата във ВУЗ, дофинансиране на някои дейности в здравеопазването и пр.

     На пръв поглед какво лошо има в това да се изхарчат някакви пари, които били „в излишък”, т.е. в повече са ни дошли от някъде, за да облекчим положението на нуждаещите се в условия на непредвидени ценови шокове отвън, на климатични аномалии свили земеделската продукция, да налеем малко публично финансиране в икономиката, когато ЕС ни спря парите, като разчитаме на стабилността в българската икономика на фона на бушуващото финансово цунами в задавилия се от алчност далечен Запад. Ами лошото е в това, че въобще на харчим „излишни” пари, че докато стигнат до нуждаещите се поне 15-20 % от тези пари ще изтекат към партийните обръчи от фирми, а от там и в джобовете на „много загрижените” за всички ни наши избраници, че потребителския ефект от всякакви помощи се консумира бързо и няма никакви системни последици, че да „компенсираш” инфлацията като я подхранваш допълнително не е много умно, че въобще не сме толкова стабилни, колкото някои искат да се представят, че в днешния глобален свят бурята може да ни достигне толкова по-бързо, колкото по-дълбоко си заравяме главата в пясъка и т.н.

     Всъщност, ако бяха по-умни отколкото са, и ако мислеха за интересите на обществото и държавата поне на половината от това, което мислят за себе си, управляващите би трябвало да:

  • Престанат да заблуждават, че видите ли от спестовност и добра работа се формирал „бюджетен излишък” и да се бият в гърдите, когато той расте, а да започнат да подготвят и изпълняват бюджета на страната компетентно и честно, като не „икономисват” нито предвидими приходи, нито предвидени разходи, като най-сетне започнат да въвеждат програмно-целевото управление на публичните финанси, като периодически се отчитат пред обществото, както за постигнатите цели, така и за направените разходи, пък да видим тогава дали ежегодно ще правят излишъци, които ударно да харчат, когато решат.
  • Престанат да правят „социална политика” на принципа „кърпим дупки”, а се запретнат и най-накрая започнат истински и опасно забавени вече реформи в пенсионното и здравното осигуряване, в средното и висшето образование, в пазара на труда. Залъгалки като коледни добавки, енергийни помощи, спорадично купуване на линейки и училищни автобуси и други от тоя род, не са естествено „забранени”, но с тях не се прави нито политика, нито стратегия, нито дори тактика. И вместо да мърсят обществената акустика със „социални вектори”, „пакети” и други атрибути на демагогията и популизма, да започнат дълбоки реформи в социалните сфери на публичния мениджмънт. Но затова се искат интелигентност, почтеност, воля и отдаденост на истински политически лидери на обществото, каквито трудно се забелязват сред масата от посредственост, користолюбие, суетност и властолюбие във „висшите” среди.
  • Престанат да си баят, че кризата в САЩ, а и вече Европа не ни засягала пряко, защото сме били малки, маргинални, с неразвити парични и капиталови пазари, с валутен борд и солидни резерви, а да се подготвим за забавен или спрял растеж, за затруднени ликвидности и отлив на чужди инвестиции, които ще прибавят затруднения към вече наличните – отрицателно търговско салдо, дефицит по текущата сметка в недопустимо големи размери, недостиг на квалифицирани кадри, нарастващ брой на неработещи /неискащи и/или неможещи да работят/ българи, демографски упадък и т.н.

   В интерес на истината управляващите дадоха и знаци на здравомислие - 1 млрд. лв. отиват в т.нар. „сребърен фонд” на пенсионната система, обещават да се придържат към положителен бюджетен баланс, запазване на паричния съвет и недопускане на преразпределение чрез бюджета на повече от 40% от БВП. Нещата трябва да продължат и се задълбочат обаче.

Проф., д.ф.н Светослав Ставрев, 05.10.2008 г.