СОЦИАЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА БИЗНЕСА МОЖЕ И ДА НЕ Е

САМО ДЕМАГОГИЯ ИЛИ ПРАНЕ НА ГУЗНА СЪВЕСТ

 

     Няма човек учил икономика, бизнес или мениджмънт, който поне да не е чул или прочел нещичко за „социалната отговорност” – на политици, държавници, собственици, предприемачи или мениджъри. В някаква форма и степен повечето от нас са правили, приемали и обменяли социални жестове не само със своите близки, а и със своите работодатели, партньори и наемен персонал.

     Особено горди със своята социална отговорност бяха някогашните комунисти и някои от техните днешни наследници. Територията на социалното покриваше с дебело покривало политическата и икономическа практика и всъщност им отнемаше правото на идентичност и самостоятелност – бригади, кръводаряване, отпуски, почивки, жилища, командировки, повишения, скрити доплащания и т.н., всичко беше не въпрос на собствен избор, на положени трудови усилия и на показани възможности, а изява на доброта и внимание от страна на властимащите към властнямащите. При това задължителна за приемане. Най-„социалното” беше обаче не друго, а това, че хората се назначаваха за да няма безработни, а не за да работят нещо смислено, а заплати се плащаха не за свършена работа, а за изтекло работно време. И така докато т.нар. „социално” не срина из основи икономиката, като преди това унижи достойнството на всички.

     В модерния свят, към който, поне на думи и де-юре вече принадлежим и ние тук и сега, социално и икономическо отдавна са сплели ръце и заедно движат света към повече благоденствие и справедливост.

    Социалната отговорност на бизнеса, освободена от тежестите на минали практики и образци, има три основни сфери на проявление: благотворителност; съучастие в решаването на важни социални проблеми на обществото; вътрешна (корпоративна) социална политика. Да им хвърлим по един поглед поотделно, защото разликите помежду им са много големи.

      Благотворителността е присъща на повечето хора. Колцина никога не са подавали ръка на беззащитни, безпомощни и нуждаещи се от помощ хора – познати и непознати? Е, никой не е длъжен, а и не винаги има възможност. Занимаващите се с бизнес имат специално отредено място на сцената на благотворителността. Защо? Ами защото се счита, че те се отличават от масата по това, че:

  • са олицетворението на успелите в материален смисъл хора;
  • са богатите, които имат моралното право да вършат добро за другите и това ги издига нравствено, защото отделят за нуждаещите се нещичко от своето, за разлика от политиците, чиято благотворителност плащаме всички заедно и от бандитите, именувани погрешно „бизнесмени”, които раздавайки част от откраднатото, безсрамно намигат на Бога и на обществото;
  • най-често отлично знаят колко е трудно да се успее и колко неусетно може да дойде провала.

   Навсякъде бизнесът проявява благотворителност, кога по-щедра, кога съвсем пестелива – подпомагане на бедни, болни, отхвърлени, изоставени или пък спонсориране на благотворителни инициативи, организации. Добре е да се знае, че тези прояви имат и едно друго, странично за смисъла им, измерение – имиджът на фирмата, компанията, корпорацията, което вече визира косвен за самата благотворителност, РR ефект, имащ навярно и икономическо изражение.

      За съжаление често социалната отговорност на бизнеса се покрива в масовото съзнание тъкмо с и само с благотворителността. А не е така или поне не би трябвало да е така.

     Съучастието на бизнеса в решаването на важни социални проблеми на обществото е много по-значимо от благотворителността проявление на социалната отговорност. Става дума за коопериране на усилия и ресурси на държава, бизнес и неправителствен сектор за строителство, ремонти и закупуване на оборудване за болници, училища, детски градини, старчески домове, сиропиталища и т.н. За изграждане и поддържане на паркове, градини, спортни площадки и съоръжения – стадиони, зали, игрища, басейни, издръжка на аматьорски или професионални спортни клубове. Или пък спонсориране на културния живот – театри, концерти, изложби, издателска дейност. За малка страна, като България от участието на бизнеса зависи много и развитието на науката и образованието, ползите от което не са извън интересите на самия бизнес, чиято конкурентоспособност се влияе пряко и косвено от университетските и изследователски институции, създаващи производително знание и професионално подготвени кадри за бизнеса.

     За активизиране на тези и подобни проявления на социалната отговорност на бизнеса съществени предпоставки са:

  • подходяща законова база и правителствена политика, насочени към стимулиране на бизнеса за инвестиране в социални блага;
  • възпитаване и развитие на предприемаческа култура и нагласи в централната и местната държавни власти, в образователния, университетския, здравния мениджмънт и в хилядите неправителствени организации у нас;
  • развитие и модернизиране на културата на родните бизнесмени, надмогваща тесните и краткосрочни хоризонти на преследваната неистово бърза печалба днес, постигана с цената на всичко и независимо от това, че има и други и утре.

     Корпоративните социални политики са може би най-продуктивните и устойчиви изяви на социалната отговорност на бизнеса. Причината е в тяхното директно пресичане с иманентната бизнес мотивация – да се развива дейността в съответствие с пазарната конкуренция и комерсиалните очаквания на инвеститорите и мениджърите. Дадена фирма може и да не проявява никаква благотворителност или да не участва в подпомагането на никакви социално значими сфери на обществения живот и това, поне на първо време, няма да се отрази на нейния пазарен успех, колкото и тази социална безчувственост да е укорима. Немислимо е обаче същата фирма да се надява на стабилен успех и растеж, ако:

  • не инвестира в квалификационното поддържане, развитие и усъвършенстване на  своя собствен персонал – високо, средно или ниско образован, изпълнителски или ръководен;
  • не се интересува и е безразличен към социалните потребности на персонала и тяхната степен на задоволеност – отглеждане на децата, лични и семейни здравни проблеми, социални осигуровки и застраховки на наетите и пр.;
  • не оценява значението на вътрешно-фирмената социална сплотеност, лоялност, солидарност.

   Добрите практики в корпоративния мениджмънт предполагат активно участие на бизнеса в планирането, подготовката и повишаването на квалификацията на всички основни за ефективността на бизнеса групи персонал и в квалификационното промоциране на кадри, попълващи актуално или в бъдеще висшия мениджмънт. Това естествено става във взаимодействие с организациите за квалификационна подготовка, които са извън фирмените структури.

     Голяма част от хората, наети в една бизнес организация, очакват не само добро заплащане, но и възможности за развитие на кариерата си. Повечето от успешните корпорации моделират и планират, сами или с помощта на външни консултации, кариерното развитие на най-важните си групи персонал. Отпускат се стипендии на ученици и/или студенти, организират се стажове на учащи се в структурите на компанията, която утре ще стане работодател на младите хора. Съгласуват се учебни програми и планове с училища и университети, правят се дарения за тях и т.н., все неща, които отдавна се правят на много места по света, но които са все още подценявани и пренебрегвани у нас.

     Какво става със социалната отговорност по време на криза? Най-плиткоумния отговор би бил – отлагаме я за по-добри времена. Просто така отдалечаваме идването на добрите времена. Разбира се универсални предписания не могат да се правят, а и наложителната редукция на разходите, едва ли ще остави без следа и социалните разходи. Но, извън всяко съмнение е, че тъкмо в трудни времена най-силно се проявява стойността на подкрепата, на помощта, най-голям е и ефекта от тях. Да дадеш, когато е и на теб ти е трудно, да посадиш, когато още си гладен, такова добро се връща най-щедро. Подадената ръка, когато страдаш или пропадаш, се помни и задължава силно и трайно, за разлика от изпитото от суета, корист или безделие уиски в клуба с някого.

 

Проф., д.ф.н Светослав Ставрев, 02.02.2009 г.