ТРУДОЛЮБИВ ЛИ Е БЪЛГАРИНА?


     Често се поставя този въпрос. От българи, нямащи желание, възможности и причини да пътуват навън, от българи – живели и/или работещи в чужбина, от чужденци - живеещи и/или работещи в България и от други любопитни люде. Доста по-рядко трудолюбието на различните нации се подлага на емпирични, обикновено социологически проучвания, като данните от тях се използват като „научен” аргумент в спора. Най-често става дума за определени мнения по въпроси, които е невъзможно да бъдат в строгия смисъл на думата научно доказани, но които имат свойството да предизвикват дискусия.

     Ние българите обичайно се считаме за много трудолюбиви, книгите, с която сме откърмени също настояват за това. Съмнявам се, че можем с делата си да убедим някой, който не е изучавал в училище българска литература, това си вярване. В същото време не бих се съгласил и с обратното твърдение – че сме по-скоро мързеливи. Не бих повярвал, че гърци, португалци, испанци, кипърци или пък скандинавци, са по-трудолюбиви от нас. Както и че ние сме по-трудолюбиви от тях. Просто трудолюбието в психофизиологически смисъл може би има някои географски и климатични особености, но примерът с Америка показва ясно, че най-различни раси, националности, култури, етноси и т.н., в т.ч. и българи, могат да водят „американски” начин на живот. А примери с „побългарени” като начин на живот чужденци у нас може да даде всеки втори, имащ делови и лични контакти с тях нашенец. Искам да кажа, че трудолюбието има свой социокултурен, политически и икономически контекст, извън който всякакви изявления по темата са чиста спекулация.

     Защо караме децата ни да учат? За да не им се налага после много да работят и то при лоши условия. Защо обикновения българин иска децата му да учат в чужбина? Не за да се образоват по-добре, а за да си намерят впоследствие там по-добра, разбирай по-добре заплатена и по-лека, работа. Защо младите хора в днешна България предпочитат чиновничеството пред бизнеса? Не защото са мързеливи, а защото им е втълпено да ценят повече сигурността отколкото риска. Защо най-често нашият работник, инженер, архитект, учител, лекар, преподавател, артист, спортист или музикант се задоволява с вече наученото и не се старае да става все по-добър в „занаята”? Уверен съм, не от мързел, а просто защото в нашата българска среда не се ценят високо стандарта на изпълнение, майсторлъка, перфекционизма  и в същото време се понасят и търпят немарливостта  и мърлящината в изпълнението. Защото като гледаме около и над себе си виждаме разни посредствени хора, успели не с труд и квалификация, а …ние си знаем как. Моите студенти, когато въобще се случи това, искат по-високи оценки на изпитите не защото са убедени, че знаят за повече, а заради стипендии, квартири, от суета и т.н. Уважението на околните се печели не с трудоспособност, квалификация и професионализъм, а с власт, богатство и популярност. По телевизии и радиа непрекъснато говорят хора, които нито има какво да кажат, нито пък имат представа как да го кажат. Певци и инструменталисти щедро произвеждат фалшиви звуци, а публиката гледа в преливащите от силикон деколтета. По вестниците пишат хора, най-малката беда на които е, че не знаят български език. Изобщо отвсякъде ни притискат последиците посредственото изпълнение, от несвършената както трябва работа – дупки по улиците, боклуци навсякъде, шофьори-убийци по пътищата, некадърни „майстори”, които строят и ремонтират безобразно и с омраза или поне безразличие към клиента, нехванати и ненаказани едри и дребни престъпници и т.н. А политиците накрая, каймака на разлагащото се наше общество – слабо образовани, глупави и хитри едновременно, нагли и безотговорни…

     Трудолюбието в такава среда е неуместно. Както и производителността и ефективността. Затова Мерцедес, Рено, Тойота, Нокия и т.н. се настаняват около нас, затова качествени туристи отиват в Словения, Хърватска или Гърция, а при нас идват бедни, алкохолни и сексуални авантюристи.

 

Проф., д.ф.н Светослав Ставрев, 26.06.08 г.