ОПАСНОСТ: НАШЕСТВИЕ НА “ХОРА-МИДИ”

 

     Навъдиха се около нас днес в България критично много на брой индивиди, които наричам „хора - миди”. А това са:

  • Хора, както социално активни, така и социално пасивни, които нищо не дават, но пък поглъщат светкавично и безскрупулно всичко желано и достъпно им. Те имат ненаситно функциониращ „вход”, чрез който поемат алчно – информация, пари, власт и въобще всичко, което искат, но изхода им не работи, от него нищо или почти нищо не излиза. Това са хора-вампири,  които засмукват енергията, излъчвана от социалното обкръжение, „черни дупки” в които се оттича социалната материя.
  • Фактически социопати, подкопаващи основния принцип на обществения живот – взаимността. Това не са самотни отшелници, ограничили до минимум своето потребление, а жадни за консумация на всякакви или избрани от тях блага, които обаче не дават в замяна никому нищо, т.е. завършени егоцентрици, допира до които обеднява,  унижава, подчинява и в крайна сметка унищожава заобикалящите ги.
  • Когато концентрацията на този тип хора надхвърли допустимия за нормален живот размер, тогава обществата заболяват от „социален карцином”, който се развива бързо и безмилостно до настъпване на фаталния изход. За щастие Бог ни е създал със силна  имунна система, съумяваща най-често по естествен път да се справи с прекалената популация на „хората-миди”. Но и най-силната имунна система може да се срине, ако на заболяването не се противодейства и ако инстинктът за оцеляване блокира.

     В страната ни, някъде към средата на 2008 г., упоменатото заболяване вече е започнало, като не съм сигурен докъде е стигнало то, но като цяло положението ми изглежда сериозно. И ако не греша, голяма част от недъзите на живота ни, за които от години ежедневно си говорим, без нищо съществено да правим за противодействие, са симптоми на „социалния карцином” и неговите метастази – проникнали навсякъде и надълбоко престъпност, корупция, морален, културен и демографски упадък, посредствено качество на изпълнение на онова, което правим, безгрижие за резултатите и неизбежните при тези условия  ниски производителност и конкурентоспособност.

     Към това сме длъжни да добавим необяснимото по разумен и морален начин, а заради това и неприемливо социално разслоение, политическото ни безсилие, учудващо вече и света около нас, електоралното ни отчаяние и т.н.

     Непоносимо голям брой „хора-миди” затлачиха икономическото, политическото и въобще социалното пространство в нашата малка, болна и изглеждаща безпомощна да се справи със собствената си посткомунистическата безпътица страна. Пара-капиталистически субекти, заченати незаконно и на тъмно, убиват пазара и пазарната конкуренция. Те се научиха как да заграбват, крият и маскират собственост и печалба – чрез рекет, квазиприватизация, зашеметяваща по мащабите си контрабанда, безнаказано неизпълнение на договорни споразумения, фалшиви конкурси за обществени поръчки, чрез пране на пари от престъпни дейности и тяхното последващо реинвестиране в относително чист бизнес, чрез абсурдни за здравия разум апорти, заменки, суапове и т.н. Тези хора не се научиха, а и нямат никакво желание да се учат, как се работи в пазарна среда, където даваш и вземаш са обвързани операции.

     Във всички сфери на живота „мидите” се размножават със застрашителни темпове, похлупвайки и помитайки здравата социална тъкан около и под себе си. Естествено все още повечето хора не са станали „миди”, благодарение на което животът ни продължава въпреки всичко, но заразата пълзи неумолимо и застрашава живота ни отвсякъде.

     Но най-тежко, че даже изглеждащо безнадеждно, е състоянието на политическата сфера, където „мидите” без всякакво съмнение се чувстват най-добре. Там заболяването е навлязло в напреднал стадии и спасение не се вижда. Чакаме чудото без да можем да го предизвикаме. Партии, парламент, министерства, кметства, агенции и др. структури на публичната власт се задръстиха от „миди”. Там те паразитират най-интензивно и безопасно. „Храната” там е най-много и най-зле охранявана – повече от половината от БВП, произведен в страната всяка година (около 30 млрд. лв.) плюс парите от Европа, както от не доизхарчените предприсъединителни, така и от задаващите се кохезионен и структурни фондове (засега неизвестно реално колко, но поне още няколко стотин милиона годишно). При „рандеман” на публичните финанси от да речем 10 - 15%, което е май оптимистична „експертна” оценка, това прави между 4 и 6 млрд. лв. всяка година  храна за „мидите”. Е, как да не искаш да се наместиш някъде там в „мидените плантации” на централната и местната държавни власти и да не си готов със зъби и нокти да си проправиш път до там или не пазиш с цената на всичко мястото си, ако вече си се наместил.

   По информация от медиите различавам поне 4 големи „мидени плантации”, с почти идентифицируеми публично „мидени плантатори”, към които се очаква да се приобщи още един  могъщ плантатор след около 1 година. Всяка плантация отглежда съответен брой „мидени бизнесмени” и гравитиращи около тях обслужващи и консумиращи кръгове, които са си излъчили свой политически пълномощник, обозначаван тук като плантатор, или пък които са се присъединили, присламчили впоследствие, след като плантацията е била вече разработена, а съответния плантатор просветлен за посветените. Плантациите не са затворени или оградени с непробиваеми бариери. Забелязва се движение на пасажи от миди от една плантация към друга, както и такива, заемащи сегменти от повече от една плантация. Това движение е непрестанно, но става особено бурно непосредствено преди, по време и малко след избори, сменящи политическите субекти в държавната власт. Особено интересно е това, че плантаторите се сменят, просто формалната политическа демокрация го налага, но мидените плантации си остават почти незасегнати от тези промени „в мениджмънта”. Просто едни и същи „надзорни съвети и бордове” на мидените конгломерации периодически подменят, с посредничеството на политическите избори в държавата, „изпълнителните директори”.

     За съжаление неусетно мидените плантации разширяват заеманите от тях площи от икономиката, политиката, администрацията и практически всички социални сфери и сектори, което и е вече не просто повод, а основание за истинска тревога на нормалните бизнесмени, политици, чиновници, инженери, финансисти, лекари, учители, работници, селяни и въобще на народа, чието бъдеще подяждат и застрашават мидите. С помощта на света около нас може би има още шансове за останалите тук.

 

Проф., д.ф.н Светослав Ставрев,  24.06.08 г.