Мисловни карти1

(Mind Maps)


    Мисловните карти са инструмент за визуален мениджмънт на информацията, който може да се прилага във всички аспекти на живота, където подобреното обучение и проницателното мислене ще подобрят производителността и ефективността. Те са удобен начин за изобразяване процеса на общото системно мислене с помощта на схема. Това е нелинеен начин за организиране на информацията и техника, която позволява улавяне на естествения поток на идеите.

    Мисловните карти позволяват да се справим с огромния информационен поток, като го управляваме и структурираме – дават ни възможност да структурираме, организираме, запомним, класифицираме и изучим информацията по строго специализиран начин. Прилагайки го, ние се избавяме от страха да забравим или загубим каквито и да са сведение или данни, потънали в морето от информация.

    Мисловните карти извървяват дълъг път от началото на дните, когато Тони Бъзан2 ги въвежда в света на мениджмънта. Тази техника сега е на прага да стане един от основните инструменти – задаващи насоката за действие, който дава възможност на студенти, бизнес професионалисти и др. енергично да се заемат и контролират огромното количество информация, която сме принудени да поемем всеки ден.

    Определение: Мисловните карти са метод за съхраняване, организиране, приоритизиране, изучаване, преглед и запаметяване на информация. Те ефективно предоставят преглед и обобщение на цялото знание, което смесва думи и картини, подпомагащи стимулирането на логиката и творчеството за изкусни и ефективни мисловни практики.

    Използване: Мисловните карти могат да се използват индивидуално или групово както за прости задачи - като писане на паметни записки, така и за сложни задачи - като даване на споделена перспектива на комплексен проект3.

    Мисловни карти за производителността на труда. Ето някои причини, поради които хора използват визуалните карти в работата: (1) Планиране на стратегии за продажби; (2) Планиране на маркетингова стратегия; (3) Организиране и управление на проекти; (4) Организиране и управление на срещи; (5) Подготовка за работа в мрежа; (6) Подготовка за интервюта, както и провеждане на интервюта; (7) Бизнес планиране; и (8) Научни изследвания и развитие.

    Мисловни карти за учебния процес. Ето някои причини, поради които студентите използват визуалните карти в училище: (1) Изучаване на чужди езици; (2) Научаване на граматиката; (3) Подготовка за изпити; (4) Подготовка на структура за есета; (5) Подготовка на презентации; (6) За учебни цели; (7) Идеи за мозъчна атака; (8) Решаване на проблеми; (9) Творчески и критично мислене за теми; (10) Запомняне на тематични бележки, книги и материали; и (11) За общо проучване и проверка на информацията.

    Мисловни карти за управление на живота. Ето някои причини, поради които хората използват визуалните карти при управление на живота си: (1) Управление на времето; (2) Управление на събития; (3) Поставяне на цели; (4) Поддържане на дневник; (5) Планиране на почивки; (6) Финансово планиране; и (7) Проследяване на важни дати, събития и информация.

    Процесът на създаване на Мисловни карти може да се опише в следните осем стъпки4:

  • Стъпка 1: Отбелязване на центъра – започваме Мисловната карта с дума или изображение -  поставяме го в центъра на лист хартия, като то символизира това, което искаме да обсъдим;
  • Стъпка 2: Осветляване – стартираме с открито и креативно становище. Продължаваме с идеята за разрешаване на цялостния проблем или писане на отчет, който всички ще харесат. Това е лесен процес на разтоварване на мозъка, който ни помага за стимулиране на нови идеи и общуване;
  • Стъпка 3: Свободно асоцииране -  представяме всички идеи без мнение и оценка. С развитието на идеите записваме описания с една или две думи (на идеите) върху линиите, разклоняващи се от централната точка (фокус). Позволяваме на идеите да се разтварят (разпростират) навън по разклоненията на подразклонения;
  • Стъпка 4: Бързо мислене – Мозъкът ни работи най-добре с внезапен прилив в продължение на пет до седем минути, така че е необходимо идеята да се грабне колкото е възможно по-бързо. Ключовите думи, символите и изображенията представляват мисловна стенография за записване на идеите, колкото се може по-бързо;
  • Стъпка 5: Разчистване на границите – ако има повече идеи, използваме по-голям лист хартия. Използваме различни цветове и оформяне;
  • Стъпка 6: Без отсъждане – поставяме всичко на разглеждане, което ни идва наум, дори и ако е напълно несвързано;
  • Стъпка 7: Продължаване на движението – запазваме „движението на ръката”. Ако идеята се забавя, рисуваме празни линии, демонстрирайки , че мозъкът ни автоматично намира идеи, които ни тласкат напред;
  • Стъпка 8: Признаване на организацията – понякога непосредствено виждаме взаимоотношенията и връзките и можем да добавим подразклонения към главната идея. Понякога не ги виждаме, така лесно и  просто идеите се свързват към централната точка. Организацията може винаги да дойде по-късно, като първото изискване е да имаме ясна идея в главата и да я отразим върху хартията.

    Създаването на Мисловни карти е лесен процес, след като веднъж е схваната основната структура. Това в действителност е процес, който изисква много малко стъпка по стъпка обяснение. Ето някои бързи насоки, които да ни помогнат да съставим първата си Мисловна карта[5]:

  • Вземаме голям лист хартия и го поставяме хоризонтално пред нас;
  • Рисуваме запомнящо се централно изображение с необходимия размер и цвят, което представя темата, която ще разглеждаме;
  • Начертаваме поне четири дебели основни, изглеждащи като радиални разклонения  навън от централното изображение;
  • Надписваме по тези разклонения думи с "основна тема", които представляват централното изображение и темата, която разглеждаме;
  • Начертаваме допълнителни разклонения, които се простират от основните. Думите на тези подразклонения са по същество под-теми на думите, които са изписани на основните разклонения;
  • Продължаваме разширяването на Мисловната карта навън с допълнителни под подтеми/ ключови думи и разклонения;



    Главните ползи от използването на Мисловните карти са:

  • Процесът на създаване на мисловни карти е по-интересен и забавен, отколкото стандартните диаграми и таблици;
  • Визуалното им качество позволява на потребителите лесно да подчертават и преглеждат ключовите моменти, по-бързо, отколкото със стандартни набори от бележки;
  • Улесняват припомнянето, защото асоциирането на идеите отразява пътя на мисълта;
  • Помагат на групата да разбира нещата и помага за установяване на приоритети;
  • Подобряват капацитета ни да видим по-голямата картина и подробната информация;
  • Подобряват капацитета ни да запомним комплексна информация и свързаните парчета от информация;
  • Подобряват капацитета ни да се справим с мисловния безпорядък и да управляваме периодите на информационно претоварване;
  • Подобряват въображението, паметта и запомнянето, нивата на концентрация, способността за вземане нещата под внимание, нивото на интерес към съдържанието или предмета на възможностите за изследване, способността за решаване на проблеми и управлението на обучение;
  • Помагат да се отключат скрити разбирания в рамките на информационните парчета и неочаквани прозрения и творчески идеи;
  • Помага да се спести време и обучението да стане забавно;
  • Изясняват се целите, плановете за действие, идеите и обичайните модели на мислене;
  • Превключват творческите асоциации и сравняването на факти, статистика, информация и идеи.

    Правила за създаване на Мисловни карти. Трябва да имаме предвид, че не е необходимо да използваме всички направени по-долу предложения, но чрез включването им ще създадем подход за дългосрочно запаметяване на информацията, която изучаваме.

  • Използване на символи за  класифициране на различните видове мисли и идеи;
  • Използване на "ключови думи" на линиите. Кратки фрази също може да са добре;
  • Използване на стрелки с различен цвят, размер, стил и размери. Използване на общоприети правила за насочване на вниманието  към определени части на картата;
  • Използване на достатъчно разстояние между темите, за да отделите идеите си;
  • Използване на стимулиращи изображения и цветове в цялата карта;
  • Използване на изображения, които да заместят думи по метафоричен или директен начин;
  • Създаване на линейна йерархия на подредени номера, списъци и писма;
  • Създаване на йерархии на линиите; радиално от дебели към тънки линии;
  • Създаване на йерархии на думите; различни размери на думите, за да се подчертае значението;
  • Създаване на запомнящо се централно изображение и асоциативни картини;
  • Създаване на различни форми за представяне на идеи и сегменти на картата;
  • Изготвяне на многомерни думи и предмети;
  • Изготвяне дебели разклонения, които са видими далеч навън от централния образ;
  • Промяна на размера на думите. Използване на главни и малки печатни букви, за да се подчертае значението на думите;
  • Променя на вида шрифт за отделяне на идеите и темите;
  • Променя на цветовете на разклоненията, за да се отделят темите;
  • Променя на края на разклоненията, с цел да се подчертаят думите или фразите;
  • Променя на дебелината на разклоненията, за да се изтъкнат конкретните идеи;
  • Променя на изображението/ цветове на картината, подчертаването и размера за подобряване на паметта и припомнянето.

    Създаването на Мисловни карти по този начин подпомага стимулиране на въображението, докато в същото време се създават силни асоциации. И именно тези два фактора - въображение и асоциация, - които стимулират дългосрочната памет и припомнянето на информация. Създаването на Мисловни карти по този начин позволява по-голяма гъвкавост и свобода, като същевременно осигурява на мозъка ви възможност за творческа изява.



Mind maps – мисловни карти, интелектуални карти, карти на знанието, мозъчна карта, мисловно картиране, картографиране на мозъка/ мисленето, карти на интелекта – това са част от преводите на български на метода Mind maps.

Mind map is trade mark of the Buzan Organization.

Tools for Knowledge and Learning: A guide for development and humanitarian organization’; www.odi.org.uk/rapid.