Архитектурна рамка на Захман

(Zahman Framework)


    Съществуват множество различни подходи за описание на архитектурата на инициативите/ организациите. Единият от тях, имащ растяща популярност в последните години, се базира на разработената от Джон Захман концепция (виж фигурата).

     В нея ясно се разпознава възможността за декомпозиране на която и да е промяна, дейност, начинание и пр. на артефакти, които се получават от пресичането на структурирано подредените и прагматично специфицирани вертикали и хоризонтали. Вертикалите и хоризонталите се наричат съответно – аспекти и перспективи на дейностите.

    Публикувайки статия в IBM Systems Journal, Захман предлага своята архитектура на инициативите/ организациите през 1987 г. Статията предизвиква огромен интерес при публикуването, но по принцип е била отхвърлена като твърде подробна и тромава за използване. След години, когато мениджърите все повече се загрижиха за бизнес процесите и връзката между тях и стратегическите цели, подходът на Захман стана актуален. На фигурата схематично е представена Концептуална рамка на Захман, представена под формата на матрица.




Концептуална рамка на Джон Захман – архитектура на организациите



    В терминологията, въведена от Захман, аспект е: специфична, прагматично обособена част от знанието (концептуалния модел) за дадена същност, която е: (а) формулирана, за да даде отговор на възникнал в практиката актуален въпрос; (б) получена чрез последователно прилагане на методи за логически извод; (в) инвариантна към особеностите на приложението.

Например в концептуалната рамка на Захман аспектите са дефинирани като отговори на въпросите: какво?, как?, къде?, кой?, кога? и защо?, както следва:


  • Какво? (данни и знания): Описват обектите, въвлечени в перспективите на инициативата. Примери са организационните цели, данни за системите, таблици на връзките, дефиниции и др.
  • Как? (описания на функции и процеси): Показват функциите в перспективите. Примери са бизнес процесите, функции на софтуерните приложения, функции на компютърния хардуер, програмен код и др.
  • Къде? (описание на мрежа): Показва местонахождението и взаимовръзките в организацията. Включва географското местонахождение, отделните подразделения в логическата мрежа, разпределението на възлите на системите, адреси на паметта в системите и др.
  • Кой? (хора): Представя взаимовръзките на хората в организацията. Проектът на органиграма на организацията е необходимо да се направи с разпределение на дейността и структурата на пълномощията и отговорностите. Вертикалните измерения представят делегиране на пълномощия, а хоризонталните представят определянето на отговорностите.
  • Кога? (време): Представя времето или взаимовръзката на събитията, които установяват критерии за изпълнението и количествени нива за ресурсите на организацията. То е полезно за проектиране на основното разписание, разположението на процесите, контролната архитектура и времевата схема.
  • Защо? (мотивация): Описва мотивацията на организацията. Тя разкрива целите и задачите на организацията, плана за действие, архитектурата на знанието и използването му.


    Осъзнаването и осмислянето на обкръжаващата среда е една от критичните човешки функции. Основа за успех при нейната реализация са правилната оценка и избор на перспективите, вярната и точна оценка на необходимостта от преструктуриране и промяна на базовите идеи и концепции за света. Това е пътят, водещ към решаването на най-актуалната и значима задача на нашето време – създаване на ефикасна технология на промените. Перспективите (уникалните гледни точки) са оръжието ни в съвременната среда. Правейки допускания за други култури (често погрешни) на основата на нашата („ако бяхме ние“), реализираме намерения чрез поведение при зададена хипотеза за конкурента („ако ние бяхме те“). Такова поведение неизбежно води до провал и объркване.

    Анализът и оценката на ситуациите и заплахите в заобикалящата ни среда изискват съответни ресурси – време и енергия. Той (анализът) се извършва на базата на акумулираните факти и обстоятелства, обработването на натрупаната информация и преслушването на утвърдените авторитети. Присвояването на смисъл в редица кризи е част от творческата интерпретационна дейност на човека, при което перспективите се използват за ориентиране и адресиране на сложни проблеми и изграждане на стратегеми за формиране на нагласи. Взаимното им използване е най-силната технология за работа. Тя позволява да се формира т.нар. многостранен (многопланов) поглед към реалността. Във всекидневието той изгражда комбинация от няколко перспективи, като прагматично съставена комбинация от изброените по-горе. Съвместното използване на перспективите е основна задача на стратегическия мениджър. Той подбира ролите на своите заместници и подчинени, съгласно техните виждания.

    В общата терминология, въведена от Захман, перспективата е: неразделна, прагматично обособена, съставна част (подмодел) от възгледа (концептуалния пораждащ модел) за дадена същност, който е: (а) работна част от общата система от знания за нея; (б) получен чрез последователно интерпретиране на действителността на основата на уникална гледна точка (изходна аксиоматична система); (в) инвариантна към особеностите на приложението.

    Например в концептуалната рамка на Захман перспективите са подмоделите: обхват (мисия, визия, план), начинание (обект, субект, собственост), система (логика, проектиране), технологии (физика, изграждане) и краен продукт (производител). Съдържанието на тези подмодели е:


  • Обхват (Мисия, Визия, План): Лице или екип установява (определя) смисъла, обхвата и целта на съществуване на организацията. Дава се в състава на отделен документ (концепция, стратегия, доктрина или директива), на основата на който се разработват плановете за действие и се прави приблизителна оценка на размера, цената и функционалността на начинанието.
  • Модел на функциите (Концептуално ниво, Собственик): Показва всички ангажирани в начинанието обекти и процеси и тяхното взаимодействие. Лице или екип, който е упълномощен и отговорен за създаване на ползи (продукти – стоки, услуга и пр.) и отговаря за работоспособността на организационната единица.
  • Модел на системите (Логическо ниво, Проектант): Използва се от системния анализатор, който трябва да определи елементите на данните и функциите на софтуера, които представят модела на функциите. Лице, на което е наредено от Собственика да трансформира указанията му в проект на необходимите дейности.
  • Модел на технологиите (Физическо ниво, Създател): Разглежда ограниченията от инструменти, технологии и материали. Лице, което е упълномощено и отговорно да ръководи процеса (жизнения цикъл) на продукта и управление на разходите по него.
  • Краен продукт (Подконтрактор): Описва оперативната система. Лице или субект, което е отговорно за дадения продукт.


Артефакти

 

 

    Всяка от клетките, получена от пресичането на колоните и редовете в Рамката на Захман, има свое специфично значение и обикновено в архитектурния подход е прието да се наричат артефакти.

 

    Артефакт е абстрактно представяне на някои аспекти на съществуваща или предстоящата за изграждане система, компонент или перспектива. Примери на индивидуални артефакти са графичните модели, табличните данни, структурирани и неструктурирани описания и т.п. Индивидуалните артефакти могат да са сумарни. Нека по-подробно разгледаме някои от тях:

  • Колона-1/Ред-2: „Семантичен модел“: Това е модел на значимите, актуални за организацията дейности. Той следва да дава понятията (условия и факти), използвани в значимите намерения/стратегии, които в последствие е необходимо да бъдат приложени като правила за работа.
  • Колона-1/Ред-3: „Логически модел на данните“: Това е модел на логическо (технологично независимо) представяне на дейностите на организацията, водещи до запис на информация (без значение дали е в автоматизирана или в неавтоматизирана форма). Той трябва да е представен като пълен, цялостен, добре описан и верифициран модел, отразяващ смисъла на Семантичния модел.
  • Колона-2/Ред-2: „Модел на работните процеси“: Това е модел на изпълняваните от организацията актуални работни процеси, напълно независими от всякакви системи или съображения, с отчитане на организационните ограничения. Той е структурно представяне на работните процеси (трансформации) със съответните им входове и изходи.
  • Колона-2/Ред-3: „Архитектура на приложенията“: Това е модел на логическо (технологично независимо) изграждане на системите, поддържащи бизнес процесите, съобразен с взаимоотношението човек/системи. Той следва да съдържа както контроли и механизми, така и входове и изходи на представяните системи от функции/процеси.
  • Колона-2/Ред-4: „Дизайн на системите“: С високо ниво на абстракция, този дизайн, представен като детайлна структурирана схема (Диаграма на действието), ще определя изграждането на логическите системи (или архитектура на приложенията). Реализирането на системите се осъществява с използването на Обектно-ориентирания подход.


Изравняване и интеграция


    Ползите от използването на архитектурата на инициативата следва да се търсят в помощта є за реинженеринга на организацията и нейната роля в жизнения цикъл на промяната. Основен проблем на множество проекти, свързани с внедряване на ИТ в организациите, е разминаването между функционалността на прилаганите ИС и първоначалните очаквания на мениджърите. Т.е. за постигане на удовлетвореност на мениджърите е необходимо да се постигне т.нар. изравняване между изградените ИС (Ред-5) и предварително заложените им очаквания (Ред-2).

    Под изравняване се разбира, че създадената организация (реализираната инициатива) е в съответствие с намеренията на мениджърите. Процесът на изграждане на архитектура дава възможност да се постигне изравняване чрез:


  • първоначално определяне на обхвата (компетенцията) на организацията, съобразно заобикалящата среда – Ред-1;
  • определяне на свързания с обхвата модел на функциите, който показва как мениджърите възнамеряват да осъществят поставените цели и задачи и определят своите изисквания – Ред-2;
  • определяне на модела на системите, който представя логическата им взаимовръзка и определя спецификациите за внедряване на модел на функциите чрез ИС – Ред-3;
  • определяне на строги технологични изисквания чрез изработване на технологичен проект, отговарящ на модела на системите – Ред-4;
  • изработване на ИС в съответствие с представените модели на системите, технологиите и използването на системата в съответната организация – Ред-5.


    Гарантиране на изравняването между системите и първоначалните очаквания се постига чрез последователно осъществяване на описаните по-горе етапи на изграждане на архитектура. Разбира се, това се отнася и до поддържане на жизнеността на системата в течение на времето, което изисква при възникването на нужда от каквато и да е промяна на която и да е перспектива, тя да се отразява и в свързаните с нея артефакти.

    Често наблюдавано явление, свързано с внедряване на ИТ в организациите, е изграждане и експлоатиране на ИС, изграждани за автоматизиране на процесите на отделни организационни единици. Прилагането на подобен подход в повечето случаи води до автоматизиране на препокриващи се (дори и само частично) бизнес процеси, прекъсване на жизнения цикъл на информационните потоци и пр. Интеграцията на процесите създава възможност едни и същи данни или информация да са налични и достъпни по всяко време на заинтересованите страни. Достъпността до информацията води до повишаване на ефективността на бизнес процесите, постигане на кохерентност на дейностите и съсредоточаване върху обработката и анализа на общодостъпното за организацията знание.

    Интеграцията е: специфично формулиране и подреждане на процедурите и правилата за работа в организацията така, че: обработката на данните и тяхното потребление остават инвариантни към промените в заобикалящата ни среда и постоянни във времето; интерфейсите и информационните потоци са стандартизирани; взаимосвързаността и взаимодействието са наблюдаеми и управлявани в цялата организация.

    Изграждането на архитектура отново ни гарантира осъществяване на интегрирани процеси чрез наложителното създаване на артефактите в Колони 1 (данни), 3 (мрежа) и 6 (мотивация). Посредством тях се постига гарантиране процеса на дистрибуция на знанието и разпределение на силата в цялата структура, и гарантиране на невъзможността за концентриране на познание в малък кръг участници в бизнес процесите. Т.е. налице е възможност за обмяна на информация между всички участници в процесите (Колона-3), която има едно и също значение за тях (Колона-1), и служителите имат ясна идея за какво да я използват (Колона-6).

    Най-общо казано, осъществяването на интеграцията гарантира: еднакво значение на данните и информацията; възможност за използване на познанието от всеки член на организацията; съвместимост на използваните софтуерни и хардуерни ресурси при гарантиране на непрекъсната работа; последователност и логичност на бизнес процесите.

    За да се гарантира постоянен и с повишаващо се качество процес на промяна в рамките на инициативата, е необходимо да се осигури приемственост в свързаните с това дейности. Изграждането на архитектура позволява многократно да се използват артефактите, с което се гарантира последователността, приемствеността и натрупването на знания. При необходимост от промяна на определена система, прилагайки архитектурния подход, избягваме прилагането на популярния метод на „пробите и грешките“, циклично-реверсивния инженеринг и многократното стартиране „отначало“, чрез пренебрегване (забрава) на направеното.

    Използването на архитектурния подход позволява да се намали времето и повиши качеството на новоизгражданите системи, тъй като с голяма вероятност акумулираното знание и изградените модули позволяват да се разглежда процесът на изграждане не като разход на организацията, а като инвестиция и стъпка към подобряване на мениджмънта в съзвучие в Информационната ера.

    Ако искаме да запазим конкурентоспособността на организацията и да отговорим на изискванията на променящата се заобикаляща среда, следва да разглеждаме процеса на изграждане на архитектура на организацията като задължителна стъпка в процеса на подобряване на ефективността и повишаване на ефикасността на осъществяваните от нас дейности. Въпросът, който следва да си задаваме, когато говорим за изграждане на архитектура, не е „Колко струва Архитектурата?“, а „Какво ще ни струва, ако не я изградим?“.